Рангелов ден – 8 ноември

Народен празник: Рангеловден, Св. Рангел душовадник.

Народното вярване утвърждава, че душата на човека не може да излезне от тялото_,ако не дойде св. Рангел да я извади. Според народното вярване св. Рангел е един от шестте братя юнаци, които си разделили небето, земята и света. Нему се паднало мъртвите души, т.е. душите на мъртвите хора, затова той взима тия души откъдето е наречен още и душовадник. Той ден се празнува в чест на умирачката, в чест на св. Рангела-душовадника, та по-леко да вади душата, когато дойде време за това.

Някога всяка къща е клала курбан—или овен, или шиле. Който не е имал да заколи овен или шиле,трябвало е да има поне овнова глава с четирите крака и малко овнешко месо. Главата и краката трябва да бъдат пърлени на огън, т.е. с кожата без вълната. Тая глава и краката се варят цели, после се кадят също цели и само след прекадяването се разчупват на късове.

Тоя ден е била обща служба, т.е. всяка къща е клала жертва, обаче тая служба почнала е да изчезва.

На трапезата при главата с краката и гозбата от заклания овен или шиле ще има и обредни хлябове с вино.

Обредните хлябове на Рангеловден са два:богова пита или богов хляб, господьов хляб, а другият е Рангелово блюдо, Рангелов хляб.

Трапезата кади свещеникът и реже и двата хляба, от които взима порязаници. От главата на овена взима само ухото (дясното) и два крака. Кожата на овена или шилето—ако са заклани такива, са право на попа.

В с. Колибите, Троянско, тоя ден е общ оброк; колят овни и ги готвят общо в черковния двор и после се събират всички селяни и ядат.

В с.Церова кория, Търновско, срещу Рангеловден вечерта при залез слънце най-старата жена в къщата взима лайно, както правят в другите села на Мишинден, размесено с малко кал, и маже камината на огнището и мижи. Друга жена от къщните я пита: „Какво мажеш.бабо (майко или стрино,според родственото отношение на жената към старата жена) ?“ А тя отговаря: „Мажа на дивеча очите да не види, ушите да не чуе и устата да не хапе/ Тук под думата дивеч се разбират вълци и мечки. Това се повтаря до три пъти.

После същата баба почва да връзва веригата и същата жена я пита; „Какво връзваш, бабо?“ „Връзвам на дивеча устата да ги не отваря и краката да не ходи“ Това се повтаря до три пъти.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов