Минерали, от които се правят накити и оръдия

Злато. Златото има сила да пази от уроки, от лоша среща, от лоши очи. Затова на шапката на детето нанизват жълтичка или я връзват на шапката му над челцето. Тая жълтичка разбива уроките и лошите очи и разваля всяка лоша среща. За същата цел носят булките жълтичка над челото.

„Кръст-дукато“, възпято в коледарските песни, трябва да бъде жълтичка, защото тогава имало берекет, имало мир в къщи.

Сребро. Среброто има същата сила, каквато и златото. При баяне от уроки сребърната пара стои на първо място.

На Бъдни вечер в тиквеника се слага чиста сребърна пара, да има берекет и спор във всичко.

На дете, когато се роди, за да бъде запазено от уроки, от лоши очи, зашиват се на шапките му различни фигурки, направени от сребро; „хубаво е да са златни, но като няма златни, и сребърните пазят“.

Когато се роди дете и роднините отиват да го видят, обичаят е установил да му отнесат или жълтичка, или сребрена паричка: тоя обичай е установило народното вярване,че тогава детето щяло да бъде здраво и късметлия.

На Ивановден, когато бабата ходи да къпе децата, на всяко дете дава китка от здравец или чемшир, но на тая китка трябва да има нанизана сребрена пара за здраве, от уроки, от лоши очи.

На сватба на венеца невестински трябва да има жълтица или сребрена пара. Също и на китката, която се забожда на капата на младоженеца, трябва да има жълтица, или сребрена пара. Тая жълтица или пара пази невестата и момъка от уроки, от лоши очи, лоша среща.

Ако сънува човек жълтица -добри приказки ще чуе; също ако сънува и сребърни пари.

Ако сънува ситни сребрени пари — добри вести.

Олово (куршум). Народното вярване е облякло оловото в голяма магическа сила: то може да направи магии и да развали магии. Оловото се „лее“ в особен съд и при това свое течно състояние има магическа сила. Но когато се топи и лее, баячката бае над него и нарича, т.е заклева го.

Куршум се лее на мома да я обикне и вземе оня момък, когото тя залибила и иска.

Куршум се лее на булка, ако мъжът й я намразил; куршум се лее от ограма, от лоша среща, от изпратено, прегазени поливки, от магии и други болести като: страх, клинове, игране на сърцето (сърцебиене) и пр. И вярването народно твърди, че куршумът всичко ще развали, всичко ще пропъди и болният ще оздравее.

Куршум се лее още и да се познае: каква е болестта, от какво и от кого е дошла.

Лее се още и за гадателство: да се познае какво мисли момъкът за момата.

Живак. Живакът има също такава магическа сила. С него са правят и развалят магии, обаче трябва сам той да бъде омагьосан чрез магии. Когато живакът бъде омагьосан, според народното вярване той получава живот и разум, т.е. ходи и знае какво прави. Знае къде и в коя къща да отиде и кога да влезне в стомната или във ведрото; знае за кое лице е изпратен и познава това лице, та само когато то гребе из ведрото или пие от стомната, тогава влиза в чашата или в устата на лицето. Ако гребне из ведрото друго лице или от стомната да пие вода — живакът се дръпва и свива. Това става само нощно време, когато не се вижда.

Ето защо старите препоръчват нощно време да не се пие вода от ведро или котел, а от стомна, и стомната, когато се налее още вода в нея, да се затиска с особено направен затискол, да не може да влиза живак.

Лицето, което е изпило живака, почва да усеща болки в стомаха, да линее, да съхне, да слабее и най-накрая умира.

За да се познае от какво е болна момата или булката, отива се при врачка и тя гледа или лее куршум.

Ако се види, че болестта е от живак, прави магии чрез друг живак и го дава на същата болна да го изпие.

„Голям грях-е да се лее куршум и да се прати живак“.

Накитът на момата и на булката, а така също и общо на всяка селянка, докато не е станала баба, са следните украси:

Пръстен. Пръстенът отделно играе много голяма роля в някои обреди. Срещу Нова година, на Гергьовден, на Великден, на Спасовден, при пеенето на пръстените пръстенът е на първо място.

На Гергьовден, когато булката издоява първата овца и взима първото мляко, това издояване се прави през пръстен, за да бъдат запазени овците от лоши очи и да дадат през лятото много мляко.

Пръстенът, меновникът играе важна роля в много обреди при сватбата, при раждането и при смърт. Пръстенът меновник се слага на пръста на всеки умрял човек, защото вярването твърди, че тоя пръстен пътува с него и му помага из пътя.

Когато тоя пръстен бъде изкопан от гроба, употребява се за лекуване на разни болести, а особено на който му тече кръв от носа; ако се подложи под носа, да капе през тоя пръстен, кръвта веднага спирала.

Когато се роди дете и трябва да се изкъпе, то в котела с водата се слага пръстенът на майката; тогава детето се запазва от изтравци/отвровено/.

При баяне от уроки, от лоши очи, от лоша среща пръстенът на невяста се взима, защото е много силен и може да развали уроките, лошите очи и лошата среща.

Ако сънуваш, че имаш на пръстите си пръстени — добро е; ако е жена и трудна, ще роди момче; ако е мъж — значи придобие.

Ако сънува жена, че носи накити — хубаво е.

Ако имаш обици — грижа, скръб.

Ако мома сънува, че носи венец, китка — многа добро е, ще се отличи в нещо.

Както момата, така и другите по-млади жени и булки считат за голям накит пръстена. Пръстените се правят от нашите златари и са сребрени, много рядко позлатени, а най-често са от пиринч. Поникога са украсени с камъни. Пръстенът има голямо значение при годежа и венчаване. При годежа, ако момата и момъкът си разменят пръстени, те са наполовина венчани. Момъкът взима на момата венеца китката, кърпата, но пръстена не може. Майка, която има деца, трябва да носи всякога пръстен: случи ли се да прокълне децата, ако има пръстен на ръцете си, клетвата не се сбъдвала; няма ли — клетвата стигала детето „Да се провреш през пръстен“ е моминска клетва.

Гердан. Герданът, както в песните, така и в обикновения говор, се нарича кован гердан. Кован гердан се казва заради това, защото се състои от 40—50 отделни реснички, треперушки, заковани на една тънка сребрена лентичка, която се закопчва около гърлото или гушата. Ако си представим такива 40—50 реснички, нанизани наедно, ще имаме „кования гердан“. Герданът се прави от нашите златари и то от чисто сребро, наречено сърма.

Пафти. Пафтите са накит, с които се опасват само нашите жени; мома пафти не носи. Богато стане булка и я водят на венчавка, запасват й пафти; някога булката запасвала пафти, само когато й свалят невестинския превес (було) и я забраждали със забрадка, т.е. когато вече тя не е мома, а жена. За пафтите има вързан попрек или колан, с който се опасва. Пафтите са сребърни и то сърмени, много често са позлатени. Попрекът е лента от сукно или проста материя, ушита и украсена с различни цветни ресни, украсни шевове. Шият ги самите булки.

Друг вид накит, с който се опасват нашите селянки, е колан, наречен „сърмен колан“. Тоя сърмен колан се прави също от нашите златари и се отличава от пафтите по това, че състои от много отделни реснички, които са зашити околовръст на целия попрек и опасва цялата половина. Той се носи много редко по селата и то от по-заможните селянки.

В песните се възпяват „златни пафти“ и „сърмени колани“, „сърмен колан на тънко кръстче“, но у помаците чух сърмен попрек на тънко кръстче.

Пафтите играят роля при раждане на дете; на третата вечер, когато ще дойдат орисниците, за да оришат детето, при главата му в тепсията с гостба се слагат и накити; има други накити, но пафтите без друго трябва да бъдат.

Гривните играят важна роля в обредите и обичаите при сватбата. Когато се носи цветната вода, с която ще се замесват хлябовете, наречени кумови колъци и каниска, или гълабник, в тая вода трябва да бъдат гривните на булката.

Някъде слагат и пафтите с обиците. Гривните носят на кладенеца с песни и игри и после с тях топлят водата, с която замесват тестото за горните обредни хлябове. Това се прави, за да бъде невестата запазена от лоши очи, от лоша среща и да има в къщата спор и да върви всичко на добре и да бъде пълно навсякъде.

Гривните, пафтите, пръстените и обиците на третата вечер след раждането на детето се слагат на софра, на която има още сол, хляб и вино, и тая софра слагат при главата на детето. Това е за орисниците, които ще дойдат през нощта да го орисат, т.е да му отредят съдбата.

Гривните, пафтите, пръстените и обиците слагат в мълчаната вода на Гергьовден, в която има гергьовка; с тая вода се ръси стадото, да не могат бродниците и мамниците да обират млякото; с тая вода се ръси и конската глава (скелет), която е набучена на един колец от оградата, която пази стадото от уроки и пази да не идва вълкът в обора; дойде ли, то да му бъдат устата затворени.

Гривните, пафтите, пръстените и обиците се слагат в котела с мълчаната вода, с която ще се преръси хармана (тока, гумното), където ще се вършеее, когато ще се почне вършеенето; това се прави да бъде лека вършитбата, да има добър ветрец за отвейване въраха и да има спор в овършеното жито —да дава повече хляб, а по-малко плява.

Гривните, пафтите, пръстените и обиците — всички заедно и поотделно се взимат при баянето от уроки, от уплашено, от магии и други напасти. Гривни, пафти, пръстени и обици се слагат на булка, когато умре, и вярва се, че те я водят из пътя й на оня свят. Тия обекти, когато опосле се изкопаят от гроба — силни са срещу магии.

Гривните са накити на ръцете. Те са винаги две, т.е и на двете ръце по една. Гривните са сребърни, а има и позлатени и се правят от нашите златари. Има две форми.

Първата е изцяло и се казва вита гривна, а втората се състои от няколко ресни. И гривните имат същото значение, каквото и пафтите. Гривните носят и моми.

Обеци, мангюши, ушичник – те са също две, по една на двете уши. Обеците са винаги, или от чисто сребро, или от сухо злато; има и сребърни, а после позлатени. Обеците много често имат в средата си скъпоценен камък за украса. Правят ги нашите златари. Момиче не може да бъде без обеци; ако ходи без такива, е лошо, а пък за мома е срамота.

Ако се роди момче в ден и месец, когато било родено умряло дете, това момче лекуват: между другото пробиват му на десното ухо дупка, за да носи обичка. Тая обичка то не хвърля и когато стане мъж. Като премине 50 години, може да я хвърли.

„Ще му закачат“ или „закачила му обеца“ е приказка, с която някой оповестява, че е сторил някому голяма пакост.

Игли. Момите си китят главата с росни китки и венци, увити и накитени от всекакво цвете. Когато се оженят обаче, слагат на главата си забрадка, която се забражда, но по някога пада; за да се държи, забодват я за косата с игли. Тия игли са и за украса на жената. Догдето е булка, тя носи китки, но като роди първо дете, китките по наредяват, а като роди две- три, те съвсем се изгубват; на тяхното място остава само иглата.

Бръснене. Някога момците се женили не по-рано от 20—22 годишна възраст; но после почнали да се женят по-млади и тая младост е слезнала до 14 години. Че някога момците се женили като мъже с мустаки, доказва се от свадбения обред „бръснене“ и от песните, що се пеят, докато ги бръснат. Ние говорим за онова време, за ония наши левенти-юнаци, които, като прегръщали момата , сторвало им се, че

„снагата й ще се прекърши

Като презморска тръстика“.

За тия момци в онова време бръсненето било това, което на момата плетенето и китенето. Бръсненето става в съботен ден, както и плетенето. Бръснат се момците и мъжете един друг. Бръснат се с бръснач. Бръснача правят нашите ковачи от чиста стомана. В народната медицина и бръсначът има почетно място.

„Сиво биче по туфичка пасе“ и „сив смок свири на планина, кръстата гора играе“ си гатанки за бръснача.

„Не бръснем го“ или „кой те бръсне!“ са поговорки, които показват, че не уважавам някого.

„Обръсна ли те“ — измами ли те.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис