Пране ризи, облекла и постелки.

Ризите и другите платнени бели дрехи като: гащи, пишкири, ризи, чорапи, забрадки и пр., перат се всяка неделя и то в понеделник. Селянката пере много рядко в къщи. Лятно време тя пере на реката и то на таково място, което е удобно за пране; това място се казва перило, перилка; зимно време, ако има близо чешма, извор или ако реката не е замръзнала, пере на чешмата, извора и реката. Само в най-големите студове селянката пере в къщи.

1.Перило, перилка, перло. Перилото е място, където реката тече малко по-бързичко, по-плитка е, по-бистра и има камъци, на които се слага непраното (неща за пране), където може това непрано да се буха и изпира с бухалка. Такива места са бродовете, т.е. места, където pеката може да се минава с кола и да се гази пеша. Перилото обикновено е над брода, тъй че, когато минат кола или добитък и размътат водата, да не пречи това на прането. Най-хубавото перило е онова, което заема цялото корито на реката и което има плочи.Перилото е възпято в нашите народни песни: „на перило, дека булки перат.“

2.Корито. Било дома, било на перилото, непраното се пере в корито.

3.Хума. Тя се употребя не само за миене, но и за пране. Когато се пере с хума, тя се не пече и не залива, както се каза по-горе. С хума перат само най-бедните семейства.

4.Мило. Всяка селянка още през зимата, когато ще се коли свинята, събира мас и се грижи да си свари мило за през цяла година. Това е било някога. Някои пък милото купували от нашите свещари, които правили и мило. А сега, когато европейците ни услужват със своето мило, вече се не прави в къщи, а се купува от дюкяните. Изключение правят само няколко села. Милото се прави от мас, пепел и после го изсушават и го кътат за през цяло лято. Милото се казва така у помаците, а българите казват сапун.

5.Бухалка. Бухалката е дървен уред, който служи на жените при белене на платна и пране на ризи и дрехи. С бухалката се бухат: платното, ризите и дрехите, за да излезе прахта и кирта.

Вярването утвърждава, че бухалката има някаква магическа и целебна сила, затова се среща при правене или разваляне магии, при баяне и лекуване.

Бухалката се явява при кумиченето — обред, който обред без бухалката не може. Тя играе важна роля, затото тя е, която ще запази кумиците през лятото от змейове.

Когато се перат на перилото дебели ризи (пъртени) или гащи, а също така, когато се перат завивки или покривки, като черги, възглавници и месали, за да се издръсат хубаво, за да излезне от тях праха и да се изперат добре, селянката си помага с бухалка. Бухалката се прави от нашия селянин. Бухалката за жената е както и кобилицата. Пере се с топла вода в корито, ако е зимно време; ако ли е лятно, пере се със студена вода. Преди всичко, селянката, когато ще пере, трябва да гледа да не бъде месецът на мена, защото, ако бъде на мена, ризите се сяждат, назобват се, т.е. на много места се разкъсват, като че ги е сецкал някой с нож или с ножици. Като се залеят с вода, най-напред се натъркват с хума, а после с мило. За да се изперат добре, трябва да се търкат три пъти; после се изплакват в чиста вода, изпират се и се простират да съхнат. Ако се пере у дома, помията се хвърля в помийника. Както се каза и пo-гopе, да се гази помията се счита за много лошо, заради това се пази да се не разсипва. Ако се разлее помия, трябва да се посипе с пепел, за да я не настъпи някое дете.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис