Земеделие.
Работа на полето. Тук ще видими преди всичко селянина на полето, в средата на неговата нива, в неговата ливада и ще узнаем, как и по какъв начин той оре, копае, cеe, коси, жъне и прочее работи, докато пребере своята лятна „мъка“ в житницата, и с помощта на какви оръдия той върши всичко това.
На първо място в полската работа на селянина стоят колата му.
Кола. Колата за селянина е ценна, защото без кола той нищо не може. Тая голяма полза от колата е повлияла, та народното вярване е издигнало колата, много високо. Не само колата, но й съставните части на колата се срещат в обредите и в религиозните обичаи. Колата е неприкосновенна от никакви лоши духове и зли срещи.
Когато човек пътува седнал на кола, макар да мине през много лоши (отврътни) места, никакво зло няма да го срещне, нищо лошо не може да му повреди; ако пътува седнал на кола, макар и потайна доба да е, макар и през реки да гази, макар и край самодивски кладенци да минава — никакво зло няма и не може да му стане, защото колата има магическа сила, по-силни са от всички лоши духове и лоши срещи.
През Мръсните дни, когато борави караконджулът, макар и да е нощно време, ако човек е седнал на колата, нищо не може да му стори тоя нечист дух. Обикаля около колата, но не смее да се приближи.
Когато пътува човек с кола и го срещне вихрушка, сприя или хала, ако е седнал на колата, вихрушката не може да го закачи и минава, без да го повреди.
Ако мома или булка пътуват с кола и са седнали в тях, никакъв змей не може да им напакости, макар и да лети около колата, защото колата е по-силна от него.
Колата заемат видно място и в обредите.
На Бъдни вечер при другите обредни хлябове има особен обреден хляб, посветен на колата, и носи име кола; в тоя хляб се представя яремът с воловете, човекът и остенът му.
На Бабин ден, когато трябва да бъде окъпана бабата — селска акушерка, тя се откарва на реката не на друго, а седнала на колесар от кола.
На първи Трифунец (1 февруари) царят на лозята, който бъде избран, вкарват го в селото, седнал на колесар от кола.
Не само цялата кола, но и отделните части на колата се срещат в народното вярване, в обредите и обичаите. Тия съставни части са:
Хомот, ярем. Яремът-има сила, както и колата, и тая сила пъди лоши духове, болести, лоши срещи, лоши очи и разваля магии.
Когато някой заболее от ограма, вярва се, че тук действува лош дух; ако болният се провре през ярема, лошият дух побягна от човека.
Хомотът разваля магии, с които момъкът или младоженекът е вързан.
В обредния хляб колата има представен и хомот с воловете. Хомотът се явява и при обредите на сватба.
Колo, колело, точило. И колото има същата сила. През колото се провират децата, когато има редня (епидемия); вярването утвърждава, че болеста (реднята), която е лош дух — жена, бяга от колото. Колото се среща също и при разваляне на магии.
Разточник или опашница. Разточникът има също магическа сила. Когато трябва да се развалят магии, направени за омраза, за завързване, за боледуване, това се върши на разточника, т.е. болният или вързаният се полива с приготвената вода на разточника, защото разточникът придава сила на магьосаната вода.
Ако някоя мома е залюбена от змей и иска да се отдели от него, приготвя се вода омагьосана; варят се разни билки в ново гърне на пусто огнище и залибената мома или булка завеждат нощно време при разточника и седнала на него, поливат я с тая вода. Вярването народно утвърждава, че змеят вече не пристъпва при тая мома или булка или момък, ако го залюбила зменца.
Жегъл. Жегълът също притежава сила магическа. И той се среща във вярванията народни, в обредите и в обичаите. Срещу магии за завързване на момък жегълът е силен и като се извърши известен обред, магиите се развалят и момъкът се развързва. Ето защо, когато още месят сватбарските хлябове, жегъла слагат при нощвите, като се вярва, че тогава магиите не успяват; също и в чертога на младоженците ще се внесе жегълът и ще се сложи при леглото им и когато легнат, слагат го под възглавницата. Вярва се, че ако са направени магии, развалят се.
Съставните части на колата са:
- Ярем и омот (хомот), 2. процепи, 3. почила или кола (ед. коло), 4. преден колесар, 5. заден колесар, 6. опашница, 7. левки, 8. литри или ритли, 9. патоница, 10. щит или задънка, 11. катраник.
1.Ярем,омот (хомот).Яремът е съставна част от колата, но и сам той е съставен от четири части. Те са:
а)Горнище. Горната част на ярема се нарича горнище. Горнището е криво дърво. Горнището винаги е по-дебело, за да не се счупи от напъна на воловете. За да бъде обаче леко, да не тежи на шията на воловете, и меко, да ги не убива, прави се от явор или орех.
б)Подбрадник. Горнището стои отгоре на врата на воловете, а подбрадникът — отдолу, под гушата, за това се и казва подбрадник. Подбрадникът е по-тънко и плоско дърво и се прави от различни дъбови дървета, а може и от друго дърво.
в) Жегли (ед. жегла). Жеглите на ярема са четири, от които два са средни, а два крайни. Средните жегли се казват още и заврътени жегли, средни жегли и миченици (ед. миченица). Тия средни жегли свързват горнището на ярема с подбрадника и са неподвижни. Заврени са отдолу през подбрадника нагоре през горнището и там са заклинени, заврътени. Долу жеглите имат главички, наречени чомалюшки. От дължината на тия заврътени жегли зависи и широчината на ярема, но толкова е широк, колкото да не стяга шията на воловете.
Крайните жегли служат да се впрягат и разпрягат воловете. Те се слагат в ярема отгоре надолу и на горния си край са разсохати или с куки, за да се държат в горнището, и се движат свободно в дупките, провъртени в горнището и подбрадника. Както крайните жегли, така и средните, се правят от дряново дърво; дебели са около два сантиметра, а дупките жеглови се проврътват със свърдел, наречен жеглов свърдел.
г) Теглич. Тегличът се въвира отгоре надолу. Тегличът влиза най-напред през жабката на процепа, после през горнището на ярема, и сетне през самия процеп.Тегличът се прави от сухо дряново дърво, да се не чупи лесно. Горният край е разсохат и с куки; на тия куки закачват капистрите (поводникът, оглавникът) на воловете.
2.Процеп. Втората съставна част на колата е процепът. Процепът е право, по-дебело, издялано като греда дърво, което на края е разсохато. Съставните му части са:
а)Процепът трябва да бъде разсохато дърво; на края на всякоя соха има големка глава или чомалюшка, която тука се казва боска. Тия боски влизат в предния колесар. Съставните части на тоя вид процеп са: процеп, клин, писек и подгъжняк — което е прякото дърво на писека.
б)Жабка. Жабката е друго криво дърво, което се полага и прикрепя отгоре на процепа. Названията на жабката са няколко: бабица, бабка, жабка и скрипуща. Жабката служи да се държи яремът за процепа.
в)Заврън. За да се заглави жабката за процепа, заклинва се с особен клин, наречен заврън. Заврънът е заглавен отдолу със заглавка и засечен, та да не може да мърда и да излиза, а отгоре или пак е заглавен, или има чвор да го държи.
г)Стояло. Стоялото е прав жегъл, на който задачата е да подпира процепа да не пада на земя, когато воловете са изпрегнати. Това е нужно, защото иначе, като падне процепът, ще натисне боботеца в предния колесар и може много лесно да се счупят или самите сохи на процепа, или пък да се счупят слепците, (клиновете), които стягат боботеца с остта. Стоялото държи процепа да стои еднакво високо с предния колесар и с това се избягва всякаква повреда. Освен това стоялото служи още да закрепи и да затвърди още по-крепко жабката за процепа; затова е заклинено и отгоре и отдолу с клинчета. Стоялото има няколко различни имена в различните окръзи: стояло, стоялце, стоячка, стоешка. И тук тегличът може да се счита като съставна част.
3.Точила или кола (ед. коло). Точилото се казва още и колело, и коло, оттам и кола.Съставните части на точилото си: главина, наплат, спица и заднивка.
а) Главина. Дебелото дърво, изстругано на струг, в което влизат спиците и около което са наплатени наплатете, се казва главина. Главината се върти около оста. Главината, според старите люде, трябва да бъде направена от сухо орехово дърво, ако се иска добра и трайна главина; ако няма орех, тогава се прави и от бряст, но много рядко. За да се не спука главината, набиват на нея четири железни гривни. Тия гривни се казват още и обръче. Главината е провъртена с широк свърдел, нарочно направен за главината, и в тая дупка се въвира оста. Около главината има издълбани длабове или дупки, в които се вдлабват спиците.
б) Наплат или наплатник. Около главината има кръг или коло, което се подпира с дванадесет дървета. Колото е съставено от шест дъги, наречени тук наплате или наплатници. Наплатите се съставят един за друг посредством клин, наречен пишляк. Пишляците са клинове от горуново дърво, които влизат в дупките на наплатите. Тия дупки се наричат фатове (ед. фат). Пишляци свръзват наплатите, та правят кръга или коло, което се опира на спиците. Дупките, в които влизат спиците, се казват също фат. Наплатите се правят от бук, цер или граница; но ако и точилото се обкове с железен обръч, наплатите могат да се направят и от ясен. Хватовете се проврътват с особен свърдел, наречен фатов свърдел, а самите наплати се дялат с тесла.
в)Спици (ед. спица). Правите дървета, които подпират колото или точилото около главината и го свързват с нея, се казват спици. Всяка спица има на краищата си чеп. Единият край, който влиза в фата на наплата се казва рамо или пишляк, а другият край, който влиза в ластовицата на главината, се казва спичняк или някъде ластовица.
Спиците най-напред се задлабват в длабовете на главината или в ластовиците, а после в фатовете на наплатите. На всеки наплат идат по две спици, така че в цялото точило са дванадесет спици. Но понеже предните точила са по-ниски, а задните по-високи — а това зависи от дължината на спиците, то спиците за предните точила са по-къси, а спиците за задните точила са по-дълги.
г)Заднивка или ведрица. Главината от постоянното въртене може да се изтърка. За да не стане това, отвътре в главината и на единия и на другия край има вкарани и приковани две по-широчки железни гривнички, които тук носят название заднивка или ведрица.
4.Преден колесар. В колата има два колесара: преден и заден. Направата и съставните им части не са еднакви, затова ще ги опишем отделно. Съставните части на предния колесар са:
а)Ост. Остта е, която носи всичкия товар на колата. И в едната и в другата има превъртани три дупки и издлабени три длаба. Остта обикновено се прави от буково дърво, но за да стане пригодна за работа, трябва да се приготви от коларя.
б)Боботец. Отгоре на остта лежи също таково дърво, в което са провъртени три дупки и издлабени три длаба. Това дърво се казва боботец, бубе, бояджик. Боботецът с остта е затвърден чрез два клина;в длабовете влизат боските на процепа. Той прави, та столът в предния колесар се движи, върти и обръща, когато задният колесар е неподвижен.
в)Стол, столъц. Отгоре на боботеца лежи друго издялано дърво, което се казва стол. В стола няма трите длаба, но има три дупки, от които едната (средната) е провъртена със свърдел, а другите две (крайни) са издлабени с длаб. В средата влиза гредника, а в крайните влизат климиите. Върху стола лежи потоницата, която ще опишем по-долу.
г)Гредник и средник. В средата на стола, боботеца и остта е провъртена със свърдел по-широчка дупка. В тая дупка се въвира един по-дебел железен клин, който преминава през стола, боботеца, опашницата и остта. Тоя клин се казва гредник или средник. Той държи опашницата, а посредством нея влачи и задния колесар.Горе гредникът има плоска глава, а отдолу в некои има дупка, в която се въвира гвоздей, за да не излезне гредникът нагоре.
д)Климия, слъбец, килимия. От двете страни на стола в издлабените дупки влизат и се заглавят две плоски дървета, изкривени полегато; тия дървета се наричат климии, слъбци. Службата на климиите е от една страна да подпират литрите и товара на колата, а от друга да стегат потоницата.
е)Блех. Остта от натискането и тежината, като се върти, може да се изтърка, а от това ще се скупи по-скоро и по-лесно. Да се запази от изтъркване и чупене, отдолу има приковани две железни скоби, които се казвать блехове.
ж)Слепци, ед. слепец. Боботецът е сглобен и с остта в нея той прави нещо цяло, неразделно. Това помага да се стягат боските на процепа. За да се стегне боботецът с остта, има два клина, които се казват слепци. Слепците влизате в нарочно затова провъртени дупки. Тия клинове са заклинени и отгоре и отдолу, та не могат да излезат никак.
з)Пречелник, челник. Остта, като се търка от главината, може да се изтърка; затова на остта срещу главината има приковано желязо наречено причелник или челник.
5.Заден колесар. Тя се отличава от тая на предния колесар само в това, че в него, липсва боботецът и заради това, както казахме и по-горе, задният стол е неподвижен. Задният колесар е направен от следните части: а) ост, б) стол, в) климии и г) лисица. Тука всички други части са описани и познати, нови неща са само лисиците. Лисиците са две плоски малко полукръжни дървета, които на краищата си имат чомалюшки или главички. Назад лисиците влизат в длабовете, които са направени между остта и задния стол, а напред се кръстосват и заклинват за опашницата с клин, наречен слепец. Боските, които влизат в длабовете са кръстосани и заклинени в опашницата със спънеца. В задния колесар има двете дупки в оста и стола. Тия дупки са за клиновете слепци, които заклинват лисиците в колесара.
6.Опашница. Опашницата е дълго изделано дърво, което свързва предния колесар със задния. Напред опашницата има глава, която влиза в длаба на вредния колесар между остта и боботеца, а се крепи още и от гредника, който влиза в дупките през стола, боботеца, опашницата и остта. Назад опашницата има шест и повече дупки, които служат да се разтягат колата, та да стават по-дълги или по-къси. Ето защо при обикновената дължина на колата опашницата стърчи извън колата, от което е наречена още и стръчище. Опашницата има няколко имена: опашница и стръчище; растака; расточник, стръчище.
7.Левки. Левките са плоски, корубести полукръжни дървета. Тая левка на местото на чвора има длаб, в който се залавя в рамото на климията и после се заклинва с клинче. Другата се закача за климията с гъжва, която се заклинва пък с дървено клинче да не излиза на нагоре. Долу левката влизат в оста и се зачитосва с особена чивия. Тая чивия се въвира в дупката на оста, направена нарочно за тази цел. Долната част на някои левки е от желязо, и то се казва збанец или збанц. Левките служат да претискат точилата до остта и да се колват право; но освен това левките подпират и крепят климите, които от своя страна, крепят литрите. Левките са много характерни за нашите български коли. Те делят българските кола на две категории: кола с левки и кола без левки. Откъм Дунава в цяла почти северна България, колите са с левки, а отсам балкана левките липсват.
8.Литри или ритли. От двете страни на колата, на климиите или слъбците са изправени две дълги леси. Тия леси се казват литри или ритли. Литрите крепят и пазят товара, която е натоварена на колата. Литрата е съставена от следните части:
а) Литринища са две по-дебели четвъртити дървета, дълги колкото са дълги колата. Тия две дървета се казват литринища, литрища и пpъжини.
б)Кордила. За да се закрепят литрищата и да се стягат по-здраво, на двата края на литрищата има прокарани през тях и затвърдени с клинове две по-широки плоски дървета, наречени кордила или саблици.
в)Режнища. На литрицата има провъртени дупки, през които са проврени жегли—прътове, дебели колкото палец. Тия жегли се наричат режнища (ед. режнище). Режнищата са на брой 15—20. Някои селяни, които искат да имат по-скътани ритли, преплитат през режнищата или пръте, или кори от букови или други дървета. Литрите обикновено са по-кратки и по-тесни, а режнищата по-тънки. Ако се превозва сено или снопи, литрищата са по-дебели и по-дълги, а режнищата по-дебели и по-наредко прокарани.
9.Потоница. За да може да се седи на колата или да се товари, на предния и на задния стол се препречват две дъски, заковани на две преки дървета. Тия две дъски се казват потоница. За да не мърда или да не падне, потоницата се заклинва с клин в предния стол.
10.Щит, задънка. За да се не изгуби товара, назад се слага щит или задънка. По някога се слага такъв щит и отпред, и тогава имаме преден щит и заден щит. Щит се прави от дъски или изплетен и от пръте.
11.Катраник. За да се въртят колелата и да се колват колата, нужно е да се маже остта с катран или лой. Кога трябва да се мажат показват самите колелета, защото, щом остта остане без катран, колелетата почват да скърцат. Катранът или лойта се сипва в особен съд, наречен катраник. Катраникът е или от рог или от цяло дърво, издълбано с широк свърдел или издълбано с длаб. Рогът е волски или биволски. За катраника има пословица: „катраника мий го колкото щеш, остая си пак катраник“.
За колата има пословица: „наместо волове да реват, а то колата скърцат“
Шейна. Като описахме колата с всичките им съставни части, нека да опишем и зимно превозно оръдие на селянина, а именно шейната.Съставните части на шейната са:
а) Санки или съняре (ед. санка или съняр). Санките се правят от буково дърво, но най-трайните са от горуново, а най-добрита санки стават от крушово дърво.
б) Крака. Във всяка санка има вдлабени по две по-дебели дялани дървета, които горе влизат в стола. Тия дървета са крака, върху които е положен столът.
в)Напряко върху санките и вдлабени в краката лежат две плоски дървета, също дялани; те се наричат столове (ед. стол).
г)В столовете са вдлабени четири климии, на които направата е същата, както и при колата.
е)На климиите се изправят литрите; направата им е същата, каквато е и при колата.
ж)Отгоре на столовете се слага потоницата, същата, която е и при колата.
з)За двата съняре напред и то отвътре са заклинени с дървени клинове две дълги и прави дървета, наречени стръки или стреки. Тия две стръки се кръстосват и там, където се кръстосват, се въвира жабка или две плоски къси дървета; в тая жабка или между тия две плоски дръвчета се слага яремът и се заклинва с теглича.
и) Остен и копраля. Като принадлежност на колата се брои още и остенът с копралята. С остена се карат воловете, когато возят кола, а с копралята, когато теглят плуга или ралото, т.е. когато орат.
Копралята е по-дълга, защото с нея се карат две-три двойки волове. В някои копрали на другия край има огрибка, с която се огриба земята, налепена било по ралника, било по ушите. Както в остена, така и в копралята има бада. Това е остро тънко гвоздейче, забито на края на остена, с което се бодат воловете да вървятъ. Бадовете правят нашите ковачи.
й) Коверка, приод. Когато се пътува на по-дълъг път или се превозва товар, който трябва да бъде запазен от дъжд, както е вар, жито, брашно и друго, тогава на колата се прави покрив, който се казва коверка или приод. Коверката се прави от прътове, които се завират в дупки, провъртени в литрищата, нарочно за тази цел. По този начин всеки прът образува полукръг. На литрищата се забождат четири такива прътове. Отгоре на тези прътов се привръзват с лико или поварка други шест-седем прави прътове. Отгоре на тези прътове се постила и опъва черга, на които краища се превръзват за режнищата или за литрищата, и с това приодът е готов.
Дяволска кола. До тука описахме главните, тъй да се каже, всекидневни превозни оръдия, с които селянинът си служи в своите полски работи. Има обаче места, където тия оръдия — колата и шейната, не могат да послужат, не могат да спомогнат в нищо. Тогава селянинът е принуден да прибегне към помощта на други оръдия. Такива оръдия не са обикновени оръдия, а изключителни превозни уреди, които и по своето устройство ни показват, че те са мъдрост на мъка, на бързина, та затова са и груби, и прости. За дяволски коли се разказва, че тези коли носят името дяволски кола защото, както казва преданието, дяволът научил човека най-напред да ги прави, а отпосле дядо Господ го научил да прави обикновенните коли. Съставните части на тия кола са: две колелета дебели и от цяло дърво, затова са и много тежки. Стръките, който напред са кръстосани и заглавени в ярема, а назад са вдлабени и заклинени в остта. Стола е заклинен с клин, наречен слепец, в остта. С тия коли свалят снопето от високите планински върхове, по които са разположени нивите на планинците селяни.
Щръкли, фърдуни и влачек. Трите видове коли се срещат само в планинските и лошите места, където обикноменните коли не могат да работят. С тези коли селянинът свалял от високите планински върхове снопи, дърва или камъни.