Работата на селянина в полето.

Работа за придобиване своята храна. Работата, с която селянинът придобива своята храна, се разделя на тия полски занятия: оране; сеене или садене кукуруз; влачене; копане кукуруз; жътва; возене снопе; вършидба; насаждане; бране кукуруз.

Оране.

За да може селянинът да оре, трябва да има земя, волове, плуг или орало. Земята след къщата е най-скъпото имание за селянина. Селянин без земя не е човек, не е селянин, не е работник.

Земята на селянина се дели на две категории: целина и орница. Целина е земя, в която плуг или рало не са влизали много години и по такъв начин е станала ливада; оттука всяка ливада, щом трябва да се оре, става целина. Гората, за да стане на нива, трябва да се изчисти, т.е. да се изкопаят всичките корени и пенюги. Тия корени и пенюги се чистят с помощта на търнокоп. Търнокоп е сечиво, което се прави от нашите ковачи.

Орница е земя, която е орана и сеяна няколко години. Орницата обаче, по понятието на селянина, от работа и сеене, се изтощава, изпосталева, та става негодна за работа, защото, каквото и да се сее на нея, не може да ражда. Такава изтощена земя се казва мухляк (муляк).

Селенинът си дели земята на ниви и всяка нива има своите межди и своето положение срещу слънцето.

Между две или повече ниви межда може да бъде: могила, дол, гред, слог, път, морепътина, бара, вода, поток, а много рядко и река.

Могила е издигнато сред полето место във вид на купене. Могилата може да бъде естествена, но може да бъде насипана и от хора. Ако в нивите на някого има могила, тя не се оре.

Дол е естествен пролом, проломен от дъждовни порои. Доловете се срещат само в планински ниви и в ниви, разположени по полите на високите и стръмни върхове.

Гред е дълга верига издигнато мястo между нивите, висока не повече от един-два лакти.

Слог е между две ниви неизорано място, тясна (около 2 метра) пола, оставена да се минава помежду им с кола.

Път. Междуселски или дърварски път много пъти върви между ниви, дели ги и става межда.

Морепътина. Междуселските и дърварските пътища не са трайни: те се променят, ако не всяка пролет, когато се оре, поне всяка трета или пета година, когато орниците, оставени да отпочиват, трябва отново да ги орат. Тия пътища, изоставени заедно с изоставените орници, се наричат морепътина. Морепътината е межда на цели бърда ниви.

Бара е много малка рекичка, която често пресъхва лятно време.

Bадa е прокопано корито, в което тече вода за воденица.

Поток е дол, в който тече малко водица от някой извор или някоя чешма.

Ако вземем положение на една нива към слънцето, тая нива лежи на запад, ако е на север; на припек, ако е срещу слънцето всякога; мрътвина, ако слънцето я вижда много рядко. По височината на мястото, където е разположена нивата, е: на връх, ако е разположена по билото на върха; у падина, ако е разположена ниско между два върха; у валога, ако е разположена в низината на един върх.

Една нива се казва писковита, когато не е равна и когато се оре, все остава или в средата или на края рог неизорано място. Това място се нарича писък, ако е в средата на нивата, казва се исперак, ако ли е на края на нивата — уперак.

Разор е място, рогът, който се намира на сред на нивата.

Като се оре нивата, дели се на две части, наречени стръки или поли. Едната и другата пола са равни помежду си.

Нивата още се дели на бразди, на лехи и на захмет. Три бразди правят един ред; у една леха има осем бразди, а един захмет има две, три и повече лехи. Стръките и заметите се делят с по дълбока бразда, наречена разор. Разорът служи да запази нивата от дъждовните порои. Такива разори се срещат в планинските ниви и в нивите, разположени по полите на високите върхове. Разорите спират пороите или им дават течение, което няма да повреди на сеидбата. Общата мярка за нива е ден оране. Колко голяма е нивата, се мери не с друго, а по дните, за колко може да се изоре с един дзивгяр волове. Ако нивата се сади с кукуруз, мярката е ред, т.е. колко реда има; в един ред влизат три бразди.

Воловете. Трета ръка имание за селянина са колата и воловете. Казваме трета ръка, но може да не казваме право, защото, ако питате един селянин, кое по обича: дали да има земя без волове, или да има волове без земя, от сто души повечето ще отговорят, че когато е дошла работата да пребират, те по би се полакомили за колата с воловете: „защото като имат кола и волове, децата им гладни не остават“. Доколко колата и воловете са скъпи за селянина, вижда се от това, където на бъдни вечер, когато кадят трапезата, между другите обредни хлябове, има обреден хляб, наречен кола, и е направен в чест на колата и воловете. В тоя обреден хляб, освен колата, виждат се и воловете.

Думата „волове“ не значи само волове, но и биволи, крава, ако се само впрегат. Кон се впряга само в талига и с него се не върши никаква полска работа. Ето защо на воловете казват ангели и говеждо месо не ядат; дори и тогава, когато волът се осакати и стане неспособен за работа, селянинът го не коли, нито пък когато остарее. Който селянин впряга добри волове или пък биволи — тоя селянин е добър селянин. Крави се не впрягат, освен когато няма друг добитък.

„Той впрега две кравици“ е израз, с която се отнася за голяма бедност.

Воловете лятно време се хранят и връзват в кошара, а зимно — в зимници.

Преди всичко воловете трябва да бъдат сити и да са подковани. За да бъдат сити, трябва да има храна: сено, слама, кукуружняк и трици със сол. Триците се дават само сутрин и вечер и то винаги с малко сол. Да бъдат подковани, значи да бъдат обути в обуща. За това, когато няма подкови на копитата, казва се воловете са боси. Воловете се коват от нашите подковачи. Подковите или пльочите са кръгли, прекършен на два полукръга, понеже и воловските копита се състоят от два чапуня.

Оране. Целината се цепи (оре) с плуг, а орницата с рало.

Плуг. Плугът е по-сложен от оралото. Той се състои от същото орало и от колесар и, за да се оре с него, трябват най-малко четворка или два волове. С него селянинът оре или когато цепи целина, или когато иска да оре по-дълбоко. С плуг орат само в полето, защото в планинските места не може да се оре дълбоко от камъка, който е плитко изпод земята. Плугът е съставен от две главни части, а именно: колесар и плуг. Колесарът при плуга има една малко отлична направа. Съставните части на колесаря са тия:

а)Ярем. Яремът при плуга по съставните си части е същия, както и при обикновения ярем; тук само направата на тия части е друга. Така, горнището и подбрадникът или поличката са по-дълги, та яремът е много по-широк, както това е нуждно при орането; освен това горнището не е криво, както при обикновения ярем, а е право. Другите части, както жеглите и тегличът, имат същата направа.

б)Жабка. Жабката при колесаря на плуга е почти същата, както и при колата.

в)Стръка. Стръката при колесаря е дълго дърво, което отпред с жабката носи ярема, а назад влиза между остта на колесаря и узглявницата, като се заклинва с дървен клин, наречен слепец.

г)Ост. Остта при колесаря е същата, както и при колата.

д)Узглявница. Това, което при колата бе стол, тук при колесаря на плуга се казва узглявница.

е)Лисица. Стръката влиза в колесаря но не в средата, а в единия край и то десния. В правата страна на колесаря, в длаба между остта и узглявницата влиза друго почти полукръжно дърво, което назад се заглавя в колесаря с друг клин, също слепец, а напред се заклинва с подвижен клин в стръката.

ж) Точила. Точилата са същите, както и при колата; тука само едното (десното) точило е задно точило и е по-високо, а другото е предно точило и е по-ниско; от това колесарът има едно по-високо, а друго по-низко точило. Това е нуждно при орането.

з)Гредата, е част от плуга. Гредата се закачва чрез гъжва; последната се закачва на клин, който тук се казва полътан.

и)Кръцеле. Две плоски дървета, продупчени на четири-пет места, при плуга се казват кръцеле. Те се слагат на стръката, на мястото на жабката, та помежду тия две плоски дървета влиза ярема на колесари. Кръцелите помагат, да се слага четворка, т.е. два или три волове.

к)Слепци са двата онези клина, които свръзват узглявницата за остта и които държат стръката и лисицата.

л)Гъжва или привой. Гъжвата е или от дива лоза или от дебел конопец; тя се закачва на колесаря и на полътана и така тегли плуга. Това е колесарът при плуга.

Плуг. Има следните съставни части:

а) Гредел, греда е право дърво, дялано на струг или с брадва (тесла), на което е закрепен целият уред на плуга.

б)Чиресло или чъртало е железно оръдие; работата му е да пори целината и да бразди браздата, която отпосле ралникът подкопва, оре, а дъската извръща.

в)Ралник. Ралникът е железен уред, който оре и подкопва набраздената от чърталото бразда.Самият ралник има: дъска, уши и перо. Перото на ралника се състои от парче желязо, заварено за ралника; това заварено желязо се казва лакомица. Ралникът се казва още и лемеж; ако има дълга опашка, казва се палежник.

г)Дъска. Дървен уред, който извръща браздата.

д)Плаз, плазица, плъз. Дървен уред, на който се наденя ралникът. Плазът ведно с ръчицата или рогача казва се още и ралица.

е)Бръдце. Бръдцето е също дървен уред, който горе влиза в гределя, долу в длаба на плаза, та с това дава сила на ралника да оре. Да бъде още повече затвърдено, бръдцето се заклинва и с дъската още с два клина; тия клинове влизат в дупките на бръдцето и на дъската.

ж)Отпирач, отпор. Дървен дрянов клин, който влиза в дъската и в ръчицата или рогача; службата на отпирача е да отпира дъската на страна, та да преръща браздите.

з)Ръчица, рогач — също дървен уред. Службата на ръчицата е да държи орачът плуга и да го управлява, та да бъдат браздите прави. В ръчицата са вглавени гределът, плазът и отпирачът. Полътан. Дървен клин, за който се закача гределът чрез правоя за колесаря.

и)Жаба. Желязната гривна, която стяга ралника за плазицата, се казва жаба.  Това е устройството на плуга, с който цепят целина. За да се изцепи целината, 2 броя волове не е достатъчни, а трябва да се впрегнат няколко; ярем с два съпръга волове се казва четворка, а вторият съпръг волове в четворката се казва дзивгаре.

Рало. Ралото е без колесар и с него се орат ниви, които са орани много пъти и се казват орници.

Рала има с две направи:

Обикновено рало.Съставните части на ралото са:

а) Воище е стръката, която замества гределя. Войщето на единя край се закача за ярема посредством гъжвата или привоя, а на другия си край носи цялото устройство на ралото. На средата на войщето има дупка, която извършва следната работа: когато вечер се връща орачът от оране, докарва ярема до тия дупки и го заклинва, а после извръща ралото, та се влачи на рогача или ръчицата; в такъв случай ръчицата има два рога. Войщето е дълго четири метра.

б)Чъртало или чиресло 

в)Джевгало или кучка. Ако почвата е орана, но пак малко зла, употребява се чъртало; но ако орницата е мека, тогава чърталото липсва, а на мястото му дохажда разсоха, разсохато дърво, на което сохите се връзват за войщето, а заостреният край чертае браздата. На това разсохато дърво се казва джевгало или кучка.

г)Дъската е същата, каквато и при плуга.

д)Бръдце. И то е същото както при плуга.

е)Ралник. При плуга ралникът имаше едно перо; тука той има две пера. Ралникът в тая си направа се казва палежник; ако има дълга желязна опашка, казва се лемеж.

ж)Плазницата е същата както и при плуга.

з)Отпирач и той е същия

и)Опашка.  Тя е почти съща, каквато бе и ръчицата или рогачът при плуга. В някои рала опашката е с два рога; когато се свърши оранта, и орачът се върща вечер дома, яремът се докарва до средната дупка на войщето, ралото се извръща нагоре и се влачи на тия два рога.

к)Ралица. При повечето рала плазицата и опашката са съединени чрез едно дърво, което се казва ралица.

л)Привой е гъжвата, която свързва войщето за ярема.

м)Ярем. Яремът е оратен ярем, т. е. такъв, какъвъто го описахме при плуга

Ушак или рало с уши и ушарско рало. С това рало орат само в планинските села, където почвата е плитка. Съставните части на ушака са:

а) Войщето е стръката, за която се свръзва яремът и която вози цялото устройство на ралото. Войщето има 12 дупки, в които се мести яремът, за да се оре по-дълбоко или по-плитко. Когато се иска орането да бъде по-дълбоко, отпуща се яремът на предните дупки, а когато се иска орането да бъде по-плитко, яремът се отпуска на задните дупки. То е дълго около 4 метра.

б) Джевгало или coа е дърво, което описахме и при ралото. Джевгалото при ушака е неотделно и то отделя земята и прави бразда. Направата му е същата.

в)Ралник. При ушака ралникът има съвършена прилика на мотиката, само че е по-тясно; той има две пера, уши и върх.

г)Уши е дървен уред, който се намества от двете страни на бръдцето и ралицата, заглавя се с една клечка и така тоя уред тук застъпва дъската при плуга. Ушите са две дъски, съставели в ъгъл така, щото върхът им върви напред, а краищата вървят на назад и отфърлят земята.

д)Бръдце, същият уред, почти и същата направа.

е)Ралина. Ралицата е почти същата.Частта на ралицата, която държи ралника и бръдцето, се казва плазица; а оная част, в която е вглавено вощието и за която орачът хваща и управя ушака, се казва опашка.

ж)Ярем. Както при обикновеното рало, при плуга, така и тука яремът е вратно рало.

з)Краци. Като последна притурка на ралото трябва да споменем и уреда, наречен краци. Краците служат да носят плуга, когато се отива на оране или когато се връща. Плугът се слага на върха и привързва, а краката се влачат.

Казахме, селянинът в своето оране или цепи целина, или оре своите орници (ниви).

Цепене целина става само пролет и в нея садят само кукуруз.

Орниците се орат на угар. Има есенен угар и пролетен угар. На пролетния угар се сее пролетнина, а на есенния зимнина.

Кои семена се сеят есен и кои пролет, това зависи от климата и от земята, и това знае много добре самият селенин от много годишен опит.

Когато оре орачът, оре на две поли или стръки и то така, като почне от края на една стръка, не се връща пак по тая стръка, а обръща на другата; по тоя начин орачът оре две стръки, две поли. Там, където орачът обръща ралото или плуга, казва се обрътало, а самото обръщане обрът. До обед бях направил пет обръта.

При орането големината на нивата се мери по дните, за колко може един орач да я изоре с един съпръг волове.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис