Работата на селянина в полето – 2 част

Сеене

Пролет или есен, когато орачът излиза най-напред да сее, облича се в нова премена, взима в торбата си обреден хляб ,“нива“, печена кокошка (ако е блажно) или пълнени червени чушки (ако е постно) и бъклица с вино. Орачът трябва да подрани толкова рано, че преди изгрев слънце да се намери на нивата. Като стигне, сваля от колата бремето със семе, развързва го и отворя ускьето му, за да гребе от него. После развързва торбата, изважда от нея хляба, кокошката (или червените чушки) и бъклицата с вино и така чака изгрева на слънцето. Щом се появят първите му лъчи, орачът се прекръства до три пъти с лице към слънцето, разчупва хляба на четири, нарича единят резен на слънцето, другия на нивата, третия на воловете, а четвъртия на колата, т.е. на себе. Резена, обречен на слънцето, той хвъря към слънцето, да го изядат птици, парчето, обречен на нивите, го закопва в нивата, за да го изядат бръбици; третия, обречен на воловете, го натроша в триците, които ще даде на воловете да ядат; а четвъртия той изяжда сам с кокошката. С виното поръсва най-напред нивата, после капва в триците и на шията на воловете, а останалото изпива сам. Като изяде кокошката и хляба, колкото останат трохи и костите закопава в нивата, и тогава вече почва да сее. Семето се сее с дясна ръка и то наляво. Като свърши сеенето, почва да го завлича.

Влачене.

Влаченето се извършва с помощта на особен уред, наречен брана.

Браната се състои от съни и от същинска брана. Шейната се състои от два съняре, които са вкопчени с две пречки: на задната пречка има два клина, за които се закачва браната. Последната се състои от търне, притиснато и заклинено между две дървета. Отгоре на тьрнето се натоварва или камени, или много булване, за да тежи. Шейната се закачва за ярема посредством въже или конопец и воловете теглят браната, както и при орането, т.е. от една пола в друга. По тоя начин семето се завлича. За да изникне, трябва му дъжд и слънце, а да порастат изникналите стръкове, да вършенат и да класят — зависи от вятъра, слънцето и дъжда.

Слънцето. Старите казват, че има две слънца: лятно слънце и зимно слънце. Лятното слънце изгрева на летния изток, а зимното слънце — на зимния изток. Когато rpеe лятното слънце, от него една ока може да изсуши десет ока тиня; а когато грее зимното слънце, за една ока тиня трябват десет оки слънце. Латното слънце грее от Гергьовден до Димитровден, а зимното слънце — от Димитровден до Гергьовден.

Сняг. Снегът е кожух за земята, за тревите и за зимните посеви през зимата. Той ги завива и ги топли; ако няма през зимата сняг, нивите не са завити и им е студено. Снегът бива различен: влажняк, югов, бучняк, виелица, пръхък, лапандарест или щърков.

Влажнякът е ситен и вали тихо; той е мокър и много мокри; от него се бои човешката кожа, защото пробива и най-дебела дреха. Югов сняг е онзи, който с падането си заедно се топи и става на вода; и той е влажняк, но е много пo-едър от него. Бучняк е тоя снег, който вали всякога придружен със силен ветър; тоя сняг е много зъл. Виелица е сняг още по-зъл от бучняка; той вали сърдито, носен от козицата, засипва всичко, що намери, и пробива през най-малките дупки, през най- тесните пукнатини. Прехък снег е ситен и сух; той се не топи и вятърът го носи като прах. Той не мокри хората и земята.

Щърков или лапандарест сняг е едър сняг, който вали на пашкуе, затова се казва още и пашкулят сняг. Той, казват старите, вали последен, и след него вече идват щърковете, за това се казва и щърков сняг.

Студ и лед. От зимния студ снегът, водата и земята замръзват, та става: суграшици, поледица, скреж, иня, помръзляци, сухомразица.

Суграшица е, когато валят много ситни ледени и снежни зрънца; тия зрънца се казва суграшица.

Поледица. Зимно време снегът, който е в облаците, вали като дъжд, но от студа замръзва, и земята се покрива с ледена кора; това е поледица.

Скреж. Водата при настъпването на студа, преди да се смръзне съвършено, хваща една много тънка ципа лед; тоя лед лесно се троши и топи и се казва скреж—скрежило се. Есенно време, когото зимата е близо, през нощта водата се скрежва.

Иня. Зимно време, когато е много голям студ и не вали, дърветата и другите предмети се покриват с бяло було, което се казва иня.

Помръзляци. Смръзнатити булвани и буци се казват помръзляци.

Сухомразица е, когато не е валяло сняг, а земята е смръзната и студът е голям. От сухомразицата измръзват нивите.

Вятър. Ветрове има няколко. Горняк— ако духа откъм заход слънце; долняк — ако духа от изток-слънце; козица — ако духа откъм зимния изток (северо-изток); юг — ако духа откъде полунощ; подунавец — ако духа от Дунава (за крайдунавските места и за Северна България); планинец — ако иде откъм Балкана; ладанин — който прохладва; полибник, който тихо полибва пролетно време или лято, но сутрин рано. Сприя е силен вятър с прах. Вихрушка е силен вятър, врътолия, който изниква наведнъж всред лятно тихо и горещо време.

Дъжд. Дъждът е също различен: ръмежляк, който ръми ситно тихо. Влажняк, по-едър, но също тих дъжд; за тоя дъжд казват старите, че пробива земята надолу два лакти; от него се бои не само вълната и вълнената дреха, но дори и кожата. Бучняк, дъжд много едър и със силен вятър; тоя дъжд бързо идва и бързо заминава.

Садене кукуруз.

За кукуруза орат от Гергьовден до Спасовден и в същото време го садят. Орането за кукуруза е, или целина, или орница; ако е целина, кукуруза садят с мотика; ако е орница, садят го с ръце и то, докато орачът оре, друг след него сее кукуруза из браздата, а после го влачат с брана. За да бъде кукурузът добър, трябва да има дъжд: веднъж, докато изникне; веднъж, когато го копат и когато отбие слог, т.е. порастат стръковете и пускат сенка, и най-после още веднъж, когато сече купен. Въобще на кукуруза, щом е прекопан, дъждът много понася. Дедо Стоян (Бела-Слатина) обаче казва, че било плугът, било ралото, ако се пуска по-надълбоко и кукурузът се посади по-дълбоко, не суша да е, но огън да слезне, пак кукурузът ще бъде добър. „Моя кукуруз се не бои нито от суша, нито от суеци, ама когато орем, плугът и воловете знаят“ — казваше той, когато му казаха, че неговият кукуруз в цялото бърдо е най- добър.

Както казахме, кукурузът садят от Гергьовден дори до Спасовден. Първият кукуруз рано никне и се казва ран кукуруз; другият, що никне по-после, се казва сугарен кукуруз. Ако лятото е дъждовно, сугарните кукурузи стават по-добри от ранните. Но все по-добре е да имат ран кукуруз. Като изникне и стане висок, колкото една педя, време е да се копае. Кукуруза копаят с мотика.

Мотиката е железно сечиво. Мотиката има свои съставни части: две пера; уши, в които се наденя държалето и нада или близница, с която се копа; дъска на мотиката и цялата дъга на надата се казва острило. Ако бе сама мотиката, не би можало да се копае, за това й слагат и държале; държалето е от буково дърво и го правят коритарите. Като се копае с мотика, надата се изхабява и острото затъпява, та не може да реже земята; за да се изостри надата, мотиката трябва да се клепе. Клепането вършат нашите ковачи, като слагат надата на мотиката в огъня и после с чука я клепят на наковалнята.

Кукурузът се копае на редове, оттам и кукурузните ниви се мерят по своите редове, т.е. гледа се от колко реда е една нива. Като се казва, че се мери една нива на редове, трябва да се помни и знае, че три бразди правят един ред, ако са дълги 250—500 разкрачи. Копачът трябва да копае кукуруза не само на редове, но още и на гнезда и във всяко гнездо да остава не повече от два или три стръка.

Кукурузът се копае само веднъж, през лятото, но трябва да се чисти най-малко два пъти. Той се чисти, като се скубят онези стръкове, които са изникнали отпосле от страна на стръка; тоя нов стрък се казва копиле, или слепец. Тия слепци не сечат кулени, т.е. не раждат, а взимат само силата на стария стрък, който сече кулени. Като се очисти кукурузът от тия слепци, остава се да зрее, докато дойде ред да се бере. В някои планински села през летните горещини кукурузат се наважда, т.е. полива. Поливат се от реките, откъдето водата се отбива и навожда чрез вади, изкопани през полето и покрай нивите.

Бостани.

Почти във всяко село сеят и бостани, т.е. ниви, посети с любеници (дини) и дини (пъпеши). За бостан селянинът няма особена нива, оре и cеe на селска мера, отредена от селския съвет. Тая нива селянинът оре и сее само веднаж и я свои само, докато обере лубениците. Бостанът се оре преди благовец, а семето се сее на благовец; то никне едва след 40 дни. На бостана сеят не само лубеници и дини, но още и наранджи, цацарки, тикви, чаши и татарско просо. Тиквите и чашите сеят около нивата, а с татарското просо обмеждват междите на отделните ниви. Бостанът се копа три пъти през лятото, само че третият коп трябва да бъде свършен, преди да е цъфнал бостанът.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис