Работата на селянина в полето – 3 част
Жетва.
Ситната храна, с която селянинът cеe своите ниви, есенни и пролетни, са: жито, ръж, ечмик, овес (лимец, каплидже) и просо. Житото и ръжта селянинът сам яде; с ечмика и овеса храни добитъка си, а с просото своята домашна гад. Вече е Спасовден и нивите — едни клас хвърлили, а други вретенили. Момите ходят по полето и пеят следната кръшна песен:
Свети Спас си коня стега,
Да обиде равно поле.
Весел ходи, весел гледа,
Весел гледа равно поле,
Равно поле, гъсти ниви,
Низ тревата росно цвете
Темянуга и божерец,
Ален, росен гороцветец
Низ ливади сива стада
Сиви стада вакли овци
Вакли овци със яганца
Гъста гора у зелено,
По нивите есеници
Есеници клас класили
Пролетнини врътенили
По полето ситна трева
Ситна трева детелина;
У зелено у червено
Славей птиче у горица
У горица гнездо вие
Гнездо вие, песен пее
Та весели своето поле
Своето поле и овчаре.
Оръдието, с което жетварът жъне нивата, е сърп. Сърпът се състои от желязно сечиво — самия сърп и дървена дръжка. Жетварът държи сърпа в дясната ръка с лявата лови стръковете.
Стръковете, които хване жътварът веднъж с ръката и ги ожъне със сърпа, се казват жъмка; няколко такива жъмки, хванати в една ръка и ожънати на няколко пъти, се казват: ръковка, ръкойка, ръколкя. Няколко такива ръколки, натрупани на един вупчец, се казват бибе; от десет такива бибета се прави сноп. Тоя сноп се вързва с въже, което се прави от десетина стръкове, завързани с корените си по начин познат на жътвара, а после с върховете им се вързва снопът, също по начин познат на жътваряа. От тия снопове правят други по-големи купове или грамади. Последните се отличават и по броя на сноповете, които се трупат в тях, и по начин, как се слагат самите снопове. Те са кръстец и петина. Кръстецът се състои от 16 до 21 снопа, наредени с класовете навътре, а с корените навън и то така, че общата форма на кръстеца изглежда на кръст, откъдето, е получил и името си. Петината състои се от 7,12, а най-много от 15 снопа, наредени така, че купът има три или пет рога, откъдето е получил и названието си.
Когато се жъне, жетварите гледат да намерат страхове, които са братясали, т.е. от едно зърно да са изникнали два-три стръка. Тоя братясал стрък се казва цар на нивата, брада на дядо Господа или китка на дядо Господ. Около тоя „цар“, „китка“ или „брада“ се остават още десетина стръка и се пазят, докато се дожъне нивата. Когато се дожъне, събират се момите, уплитат тия стръкове с червено махане и турско цвете и босилек, както се плетат моминските коси, а после омиват сърповете над него и ги отрязват с три омити сърпа. Някъде не ги режат, а ги изскубват. Тия стракове се пребират, за да послужат после за обряд. Докато плетат царя, брадата или китката, пеят песни.
Жетвата е една от последните плодове на селския летен труд. Снопът е паднал или „пада“ и селянинът няма вече страх от някакви естествени несгоди. Дъжд ли вали, град ли бие, снопите са напластени на кръстци и той може да се смее на тия природни стихии, а пък от огън в полето няма никакъв страх, освен ако има някой личен неприятел и пакостник. Било за това, било защото българката живее въобще с труд и е възпяла на всякъде тоя труд, тя е възпяла жетвата най-много. Сутрин рано, когато да се почне жетвата; после, когато слънцето огрява; на обяд, на пладне, и вечер, когато слънцето залязва, жетварките все пеят. За всяко време от деня има строго отредена своя песен.
І. Заран, когато се почне жетва.
1.
Майноле, я ми кажи чие стадо,
Чие стадо подранило,
Подранило роса бие!
Майноле, Иваново сиво стадо
Подранило, роса бие,
По горица, по водица
И по росното ливаде.
Майноле, че дека е Иван овчар ?
Мома му на скут легла,
На скут легла и заспала,
Па се чуди Иван овчар,
Що да стори, що да прави,
Дали мома да събуди,
Дали скута да отреже!
Нито скута си отреза
Нито мома си събуди.
Ми я чака да се наспи,
Дор се наспи и събуди.
Спала мома и наспала
Сама се събудила,
Събудила и станала,
Та я води Иван овчар
Та я води на майка си.
2.
Майноле, запела Рада Койнарка
Майноле, У Койнарско росно ливаде
С Бренишкото на межда,
Никой си Рада не дочул,
Дочули са я овчаре,
На загорянска бачия.
Па са се обзалагали:
Кой ще найде Рада Койнарка,
Дек си жъне Рада и пее
Да й земе тумбел забрадка,
Нему ще арижеме, дадеме,
Девет кантара сирене
Пет ми оки масло топено
Пет ми овци с яганца.
Никой не е се наемал,
Наел ми се само покарач;
Та си нашъл Рада Койнарка,
Дека жъне Рада и пее,
Та й откраднал забрадката
Па я на кехаята занесъл.
Та му кехаята ариза
Девет кантара сирене,
Пет ми ока масло топено,
Пет ми овчици с яганца.
ІІ. Песни, които се пеят до пладне
Майноле, покаяла се кадъна
Благана, благатка Българка,
Де да е нива леглива
Българка ще я пожъне
Де да е зрела ябълка
Българка ще да я откине
Де да е вода студена
Българка ще да я напие;
Де да е сенка дебела
Българка ще да легне.
Сирота, сирота кадъна,
Везден затворена седи.
ІІІ. Песни, които се пеят, когато сядат да пладнуват/почиват/
Мойноле, повей, повей, ветре,
Ветре горянине;
Повей да разхладиш
Да разхладиш, ветре
Жетваре на нива,
Косаче на ливада;
Косаче на ливада,
Овчарче у полето.
ІV. Песен след пладнуването, когато станат от сън
Майноле, заспала ми е Мария,
Брату си Петру на ръка.
Братец я леко будеше:
„Я стани сестро, Марио,
Да видиш чудо голямо:
Как се мъртвите преводат
По тънко влакно ленено
Всички са души минали
Само са три души останали
Три души греховни
Първата душа греховна
Детенце сираче неподоила;
Втората душа греховна
Мома е одумала;
Третата душа греховна
Къща е развалила“
V. Песен на икиндия
Майноле, изведе Драган шилета
През Деянова пладнище
Тамо е Деяна седнала,
Драган Деяни говори:
„Сестро Деяно, Деяно,
Ние те мислим за малка,
А ти си либе залибила,
На овчарете кехаята“
VІ. Песен при заход слънце
Майноле, слънцето ясно заоди
Морето мрътво преоди,
Манойло коня следяе,
Да иде на село Слатина,
Равуна да си разноси
Кому една, кому две,
Елени четири дава.
Возене снопе.
Снопето се вози с кола, на които литрите са разточени и не са обикновени, а дълги, които се слагатт на колата само, когато се вози снопе или сено. На колата обикновено се натоварва само един кръстец, но някои селяни, които имат по-здрави кола и впрягат по-яки волове или впрягат биволи — могат да натоварят и два кръстци. Като се натоварят колата, за да не падне снопето, превързва се и притяга с помощта на особен уред, който се казва вител или кучка. Тя има следните части:
а) Върлина или притегалка е дълго дърво, което се полага отгоре върху настланото снопе.
б) Клинове. На двата края на върлината има набити два клина, за които се вързва въжето, конопецът, тръстиката или пък личината. Това въже е вързано на другия край за други клинове, наречени кучета. Тия кучета отдолу под колата се въвират в друго дърво, наречено вител. По тоя начин снопето притегнато и вързано не може да падне.
Освен витела или кучката, при возенето снопе, за да се върже снопето, нуждно е още въже. Въжета има няколко вида: въже, конопец, тръстика и личина. Тия въжета се отличават помежду си по дебелината и дължината и по материята, от която са усукани.
Въжето е усукано от повесма. То е тънко и кратко и за снопи или сено се не употребява. Него взимат обикновено за други работи.
Конопец, конопъц (в планинските села на Берковско и Белоградчишко) е усукано въже също от повесма, но е много по-дебело и много по-дълго; дебело е около три пръста, а дълго — около четире разтега (един разтег има около метър и половина). Конопецът се усуква от три по-тънки въжета.
Тръстика е също дебело въже, дълго около три-четири разтега; то се усуква от козина или от ярина-вълната от коза или яре.
Лочина е също дебело въже както копонеца и тръстината, и дебело като тях; усуква се от липово лико. Преди да се усуче личината ликото се топи във вода да кисне, както киснат и гръстите, и после, като се изпере, усуква се на личина.
Както въжето, така и конопецът, тръстината и личината се усукват с помощта на особен уред, който се казва рак.
Вителът служи да се усуква въжето; колецът държи витела; вилата и наплата държат целия уред.