Работата на селянина в полето – 4 част

Вършидба.

Щом снопето се превезе, докатото да се овършее, се натрупва на копни /Коносувиден куп от снопи,наредени с класовете нагоре/. Добрият селянин работник трябва да превезе снопето най-късно до св. Илия и да овършее най-късно до св. Богородица, защото има една стара приказка: „ако се вършее до Богородица, и сламата става на жито, а ако се вършее после Богородица, и житото става на слама“ — и всеки гледа да постъпи, както казва тая стара приказка, т.е. да прибере у житницата си повече жито, а на камарата да натрупа по-малко и по-чиста слама.

Ток. Първата работа при вършидбата е, да се приготви място, където ще се вършее снопето. Това място се казва ток, армак (по турски) или гумно.

Токът най-напред се теса с мотика, т.е. се чисти от трева и корени, за да стане чист и равен; след тесането се подмита, т. е. се изхвърлят отесаните корени и трева и се измита с метла. После това трябва да се убие. Убиването става по следния начин: целият ток се полива с вода,  посипва се със ситна минала слама и после се вкарват конете да вършеят върху нея. С това конете убиват тока, който се помита отново и е вече готов да се сади.

Като се убие токът, трябва да се насади снопето. Снопето се сади по начин, който знаят само селените. Сега токът, насаден със снопи, се казва врах.

Токът е окръгъл и тая форма на тока не е случайна, а наредена от народното поверие. Баба Гана казва, че токът се прави като кръг, за да не боравят в него лоши дихания. На средата на тока има забит в земя по-дебел колец, за който се вързва въжето със захамчените коне. Тоя колец се нарича стожер.

Конете, които ще вършат житото, се захамчват с едно въже, което се казва хам. На краищата си тоя хам има клинчета, наречени емачета. С последните се захамчват конете за примката на въжето, което е вързано за стожера. Като вършат конете враха, въжето се привива на стожера. За да се отбие въжето от стожера, променят се конете: конът, който е бил до стожера, слага се на края, а крайният се запримчва до стожера. Сега конете търгат в други правец и отвиват въжето от стожера.

Като се насади врахът, т.е. като положат снопе по тока, гонят се конете от ляво на дясно; после, като се навие въжето, гонят се от дясно на ляво, докато се отвие. Като се постъпчи връхът, трябва да се тръси. Тръсенето се прави с вили и се превръщат долните снопе горе и се отърсват зърната. Таково тръсене става три пъти, докато стръковете се счупят и станат слама. Сега трябва да се отбира сламата. Това отбиране става по следния начин: наредят се пет-шест души и предават един на друг сламата с помощта на вили. След това сламата трябва да се трънометва. Това става с голяма трънометка — цял отсечен трън, с който се отбира едрата слама, която е останала от вилите. Сега се лопатарисва, т.е. с помощта на лопати се обръща враха и после се пускат пак конете да вършат. Като се извадят конете, търнометва се отново и после се хвърля във враха тревата спорит (Achillea millefolium; трева с тънък син цвят) и после се срива до стожера. Тая трева слагат, за да бъде житото спорно.

Като се срине житото около стожера, трябва да се отвее; няколко души хвърлят житото нагоре, а друг омита сламата; по тоя начин се прави нов куп. Това отвеено жито се прокарва през проток, за да се отбере земята и после с шиник се носи и насипва в житница.

Омитът е къс от мрежа, с която се ловила риба, но която се е скъсала.

Крината бере /събира/ от две до 12 оки. Крината, която бере две оки, казва се кринче, а оная, която бере 12 оки, се казва крина или десетак, шиник, който бере 10, 12, 14 оки. Крините правят нашите коритари и то от буково дърво.

Ако селянивът няма коне, той вършее с кола, с влак, с дикан.

С кола селянинът вършее по този начин: впрегне воловете в предния колесар и ги води из враха, докато се стъпче снопето. Този начин на вършеене е най-труден и затова с кола се вършее в краен случай когато няма коне. „Добре му е, с кола връше“, — казват за тоя селянин, който цъфти, а не връзва.

Влакът е дебела и тежка дъбова или букова дъска от долната страна на която са набити остри парчета камъци, малки плочици. Като се влачи по тока, тия остри плочици режат стръковете и ронят зърната из класовете. Влакът се влачи с волове.

Който няма свои коне, взима чужди под наем.

Както видехме, вършидбата трябва да бъде свършена до Богородица. Свършването на вършидбата съставя за селянина цял  празник, за това се съпроважда с обред и цял низ обичаи. Последните не са еднакви във всичките села, но обредът е почти един и същ.

Обредът е следният: Когато се свърши последнията врах и свършеното жито е събрано на куп (а това трябва да бъде на икиндия срещу Богородица), се хваща червен петел и най-старият в къщи го заколва в тока. Тоя петел се коли в чест на царя (брадата или „китката“) на нивата, който в това време стои вързан на стожера; тоя петел се готви и се яде на тока. Като се изяде, вади се и стожерът, и токът престава да бъде вече ток, свято място, а става гумно както и другото гумно и се не пази, както се е пазил, докато е стърчал стожерът в средата му. Ако вършидбата се завърши в постно време, вместо червен петел, носят се на тока червен лук (кромид) и червени чушки. „Това се прави за да бъде житото червено и хубаво“.

Когато се свърши последният врах, гонят конете, докато отвият въжето от стожера, а после не ги откачват от него, както са правили до сега, а откачват въжето от стожера и така ги изкарват от тока. Като излезнат от тока, а после и от гумното, отвързват въжето.

Царят, брадата, китката. Видехме, на кои класове се казва цар. Тия класове, както виждаме, носят три имена: цар, брада и китка на нивата. Наред с различното му име, на царя правят почит по различен начин. „Царят“, оплетен и накачен с червено махане, турско цвете и босилек, вързват на стожера и после го хвърлят в последния врах, в който се сади и вършее отбрано снопе за семе. В тоя врах овършват и „царят“, та семките от класовете му се смесват с другото семе. Това се прави по две причини: първо, новото жито на нивата да бъде чисто жито и запазено от мана, а друго, различните бродници, които ходят на Еньовден и обират нивите, да не могат да оберат тая нива, в която има и семки от царя.

„Брадата“, като се ожъне, вързва се на стожера, но не се вършее, а се забожда в коша и стои там до есента. Когато ще се сее нивата, стърква се и се смесва със семето по същите горни две причини.

„Китката“, като се ожъне, закопва се в същата нива, като храна на нивата.

Оръдията, с които селянинът си служи по време на вършидба, са: вила и лопата.

Вила. Вилата е дървен уред, с който претръсват враха; с него навилчосват и превръщат и сеното. Вилата специално е свързана със сеното. Вилата се сече готова в гората; роговете й отначало са прави; за да може да забожда и навилчосва, трябва да бъдат изкривени и завити. За да се извият и изкривят, слага се вилата на един уред, наречен напонка или навод. Вилата обикновено е с два рога, но много пъти има и с три, четири, пет и шест рога. Такива вили са голяма рядкост, защото много рядко се намира в гората такова дърво.

Ако вилата срещу двата рога има още един малък рог, той се казва парог и се казва парожна вила: „дай ми парожата вила“.

Набадня, набадина или още набадля. Когато се вози снопе, има нужда от висока вила, с която да се подава снопето за да се товари на колата или да се реди на купена. Когато се пласти сеното на пласт, също има нужда от висока вила, за да се по- дават наваляци горе на колата или после горе на пласта. Когато се дига листняк (млада шума за стоката) на дърветата, има нужда също от висока вила. Такава висока вила се казва набадня, набадина или набадля. Роговете на набаднята са прави, а дръжката е много дълга. Може дръжката й да не бъде толкова дълга, но роговете й, ако са прави, а не изкривени,казва се набадня. Ако на вилата роговете са закрвъглени малко и не са остри, казва се вилар. Набоя е вила с железни рогове, а дървена дръжка.

Лопата. За да се лопатарисва врахът и да се рине житото, селянинът си служи с лопата. Лопатите селянинът не прави сам, а ги купува от други хора,които ги правят в гората от буково дърво и после ги продават. Лопатите се правят от коритари. Лопатата има лице, дръжка и две уши. Ако едното ухо е закръглено, лопатата става лопатар или лопатарък.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис