Работа за придобиване храна на стоката

Полската работа, с която селянинът гледа да прибере храна, нужна за стоката, се състои в това, да се окосят ливадите и да се прибере сеното.

Коситба. Коситба е времето, когато трябва да се коси сеното. Хората, които косят сено, се казват косачи. Косенето се върши с помощта на особен уред и сечиво, наречено коса. Косата не е едноставен уред, състои се от няколко отделни части, които се сглобяват само, докато се коси, а щом се свърши косенето, отделят се една от друга и така отделени се пребират. Тия части са: коса, косило, гривна, заглавна. Косата е същото сечиво, с което се коси и реже сеното. Косата е желязно сечиво, направено с по-широка стоманена нада. Косата има тилник, връх, острец, нада(близница) и ухо Някога косата правили нашите ковачи, а сега се купува.

Косило е дърво, на което се надява косата. Косилото в средата си има рог, който служи на косача да държи косилото и да замахва с косата. Косилото се прави от буково дърво.

Гривната е от желязо и четвъртита; с тая гривна се наденва ухото на косата за косилото.

Заглавка е дървен уред, с помощта на който се притяга ухото на косата в гривната и косилото, за да се държи здраво, когато се коси. Като принадлежности на косата се считат още: чук, накованя, брус и брусарница. Без тях косата не може да мине, защото, докато се коси, има нужда от тия принадлежности почти на всяка част. Чук и накованята са нуждни, да се клепе косата, за да може да коси. Както чукът, така и накованята се правят от нашите ковачи. Косата, макар и да е клепана, все пак има нужда да се точи с брус. Последният е от камък. За да може брусът да точи косата, трябва да бъде мокър. За тая цел косачът носи вода в особен съд, наречен брусарница.

Косачът, кога коси, прави дълги редове от накосено сено; тия редове се казват откосе (ед. откос). Окосената трева става сено и, за да изсъхне,трябва да се превръща, тъй че слънцето да я вижда всичката. Откосете се прeвръщат с помощта на вили. Косач може да бъде само мъж и то мъж по-възрастен; а превръщането може да се прави и от жени. Като изсъхне тревата, трябва да се събира. Това събиране се казва бране сено. Сеното се бере също с вили. От откосите се навилчват навилъци. Навиляк е сено, колкото може един мъж да вдигне на една вила. После тия навилци се правят на пластки (ед. пластък), в които има по три-четири навилци. Пластките после се събират на по-големи купове, наречени влаченяци. В един влаченяк има толкова сено, колкото може да се влачи с два бивола или волове. Влаченяците се връзват с дебело въже (конопец, тръстина или личина), наречено тук ортома и се влачи с волове при пласта. Един пласт сено се състои от десет влаченяка. В едни кола могат да се натоварат три влаченяка, а в един пласт сено обикновено има пет кола сено. Бреме сено или нарамчина сено е толкова, колкото може да носи един човек. Ситното сено се събира с дървено гребло. Пластът или купенът се завръшва с остър връх. Наоколо купенът се зашумва с шума или се притиска с притиска, за да не разнася вятъра сеното. Притиските са по-дебели прътове. Ако пластът е изкривен, казва се, че е преслъбачен, преслъбачил се пластът. Сеното се скубие от зашумения купен или пласт — с помощта на кука.

Народът си представя чумата с коса, която коси (мори) човеците. Много пъти селянинът наема косачи да му косят.