Ловина,оловина,аловина

Това пиво се прави и пие само в планинските села, където няма лозя и то не се прави винаги, а само в известно време през годината – само по жътва и вършидба.

То се пие сладко, а като се вкисне, употребяват го вместо оцет.

Прави се по тоя начин. Някъде взимат само ръж; някъде смесват ръж и овес; някъде смесват ръж, лимец и кукуруз. Тази ръж или тая смес от ръж и други хлебни зърна насипват в рядко вретище, което носи име фур и се натопва в река. В реката кисне докато се надуят зърната, а после се изсипва на земя и се покрива с листа. Предпочитат листа от клен, защото аловината ставала по-сладка. Докато стои покрита с тая смес от листа, поливат я отвреме на време с хладка вода. Така стои, докато зърната прораснат и сместа стане на вълна. После се постила черга на слънце и на чергата се разстила вълната, да изсъхне. Понеже сместа не може на слънце да изсъхне добре, после я слагат на леса и под лесата слагат огън, да изсъхва добре. Тази смес се казва вече слад. Някъде направо от тая слад правят аловина, някъде пък тая слад носят на воденица, та я смилат много на едро. Смляната слад пpесяват с решето, и по тоя начин се отделя по-едра и по-ситна слад. По-едрата наричат подсявки, а по-ситната — брашно. Както подсевките, така и брашното разбъркват с хладка вода да стане гъсто тесто. След това се слага в каче, което има особена направа, направена нарочно за аловина. То се казва аловинско каче. То е направено като другите качета, само че дъното е пробито на средата и в тая дупка има забоден прът, който стърчи нагоре в качето. При всичко че е проста направата на аловинското каче, но всеки казват селяните, не може да го прави. Качето е голямо и бере колкото 30 oки вода. На дъното на аловинското каче се турят две разсошки и на тия разсошки се полагат тръни от трънки. На тези тръни се изсипва тестото от подевките, а отгоре тестото от брашното. Отгоре на това тесто се слагат нажежени в огъня камъни, наречени мотаци и после се налива вряла вода, като се остави качето празно, колкото една педя. Камъните и врялата вода произвеждат силно варене на кашата. Когато престане това варене, повдига се пръта и отдолу тече сок, който е много благ, като мъст от грозде и се казва лавина, аловина или оловина. Тая аловина пият и употребяват за ястие. Като надробят в нея хляб, става попара и я ядат с лъжици. Тя е жълта като бира. Аловината може да cеди сладка до две-три седмици, после се вкисва и става като оцет. Като оцет аловината се yпотребява за зачинка, а правят с нея тълченица, бял лук и други летни ястия.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис