Ракия

„Баш ракия пет-годишна“. „И са пили препек ракия“. „По цъкло жълта ракия“. „Баш ракия амберлия“ — са епитети, с които е възпита ракията в народните песни.

Ракията се пие преди ядене, а много рядко по време на ядене и то само, когато няма вино.

Ракията се произвежда от различни плодове и поради това носи различни названия.

От грозде носи имена: грозденица, комовица, комница.

От джанки, които се казват още и търносливки, се казва трънковица или трънкеница и оженковица.

От сливи — сливовица.

От круши — крушовица.

От дренки — дренковица.

От дуди (черници) — дудовица.

От вишни — вишньовка.

Гроздевицата (комовицата) се произвежда от пръщината или комината на гроздето. Гроздето се смачква, насипва в бъчва и се оставя да прекипи. Когато виното и комината са прекипели, виното се отточва, и комината се пече на ракия. Тая ракия някъде казват грозденица, а комовица на други места.

Когато потече най-напред от лулите от казана, казва се пръвак и е най-силна. Последната ракия се казва паток и е много слаба, водна.

Каленица се прави от гъстиняка на виното, което е останало на дъното и се казва каленица. Тая ракия е по-силна от първата.

Ако обикновената ракия се налее в казани и отново се превари, казва се препек, която е много по-добра и много по-силна. Тая препек ракия е възпята и в песните. Като стои много, става жълта и е най-добра.

Сливовица се произвежда от сливи. Сливите се обират и насипват в каци. Тия сливи се мачкат и държат да кипнат и после ги сипват в казан и пекат сливовица. За да се приготви сливовица, трябва вещ човек. Тая вещина се учи и предава практически и нея знае всеки наш селянин, който има сливак.

Трънковица или дженковица. Има особен род сливи, ситни и валчести. От тях има жълти, червени и бели, но всички се казват някъде дженки или тръносливки. От търносливките се пече ракия по същия начин както и от сливите, и при вещо пипане и умение ракията твърде малко се отличава от сливовицата. Трънковицата или дженковицата има същия вкус на сливовицата.

Крушовица. По гората има пълно диви круши, които раждат изобилна реколта. С тия диви круши се хранят мечките. Тия диви круши берат селяните, натрупват ги на куп, завиват със слама и чакат да почнат да гният. Когато изгният, сипват ги в каци и ги мачкат както сливите. Като кипнат и почне сокът да киси, пече се ракия. Тая ракия се казва крушовица. Тя е слабичка, но има жълтеникав цвят и хубав вкус и може да се постави на по-заможна трапеза.

Дренковица. Всека година няма изобилно дренки.; но има години, когато дренките, както и трънките са в изобилие. Народното поверие казва, че когато има много раждане на дренките предсказва лоши студове. В тия изобилни години дренките се берат, натрупвате се на куп да омекнат и после се сипват в каци, та се мачкат. Като постоят и кипнат, пекат ракия, наречена дренковица. Тя е слаба, но по своя цвят и миризма може да се сложи и на по-заможна трапеза.

Дудовица се прави от черници, които се казват дуди. Черниците са бели, червени и черни. Който е работлив стопанин, бере отделно белите, отделно червените и отделно черните, отделно ги мачка и пече. Който обаче много не претендира, той ги бере заедно и пече наедно, та вади една ракия. Дудовицата е най-слаба, по вкус е приятна и много прилича на крушовицата.

Вишньовка. Вишньовка се произвежда от вишни. Понеже вишните са по-рядко, рядка е и вишньовката. По вкус обаче, ако е стояла повече, ще бъде съперница на сливовицата, а на трапезата би била лукс.

Всичките тия видове ракии от различни плодове се пекат повечето в планинските села, където лозята не са изобилни.

Освен това се е правило вино и ракия още и от следните плодове:малини, къпини, ягоди, боровинки и ябълки, но се правят много рядко.

Ракията се пие с цацурка. Ако ли има гости, пие се от цъкленка, която се казва карамфилка. Името му е излязло въз основа на следното обстоятелство. На сватба или кръщане се кани с карамфил; но понеже има случаи, когато трябва да се кани гост с ракия, тая ракия се сипвала от по-заможните в стъклен съд, на който дали име карамфилка. Ако дойде някому прозовка от някое учреждение, казва „дойде ми карамфилка“ – фраза на присмех. Преди нея е употребяван друг съд, наречен барде. Той е от глина, прави се от нашите грънчари. В тия бардета сипват до половината мед, после наливат ракия и припичат бардето край огъня, докато кипне. Ракията получава вкуса и миризмата на меда и става превъзходно пиво. Такава ракия се казва блага ракия, медна ракия, и много рядко медовина.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис