Вино

„Пълна бъчва, весела къща“. „Пусто, не стои мирно, както в бъчвата“ са двe поговорки, които показват възгледите на народа към виното и към неговата роля в живота на народа. Тия изрази са досущ еднакви с думите, които просото е прикачило на виното: „весели-трапеза и разбий- глава“.

Докато виното е благо, казва се мъс. Когато почне да кипи —резнан, а когато вече е седнало, т. е. прекипяло — вино. Ако виното е в пръщина, казва се при майка си, ако ли се отточи отделно, то става cамоток. В някои вина слагат пелин, и тогава става пелинаш. Пелинашът се пие през май и то на гладен стомах.

Виното е възпято в нашите народни песни с епитетите: „ройно вино, „ройно вино тригодишно“, а в някои се пее и „димско вино“, т.е, което омагьосва.

Няма обред и обичай, където виното да не бъде на първо място.

Доброто вино се познава, ако във ведрото, където е налято, губи веднага пяната си и не държи наоколо венец.

„Пие вино без венец, а ракия във венец“ е поговорка за доброто вино и за добрата ракия.

Виното се пие по време на ядене и във време на веселба. Пие се с бъклица или чаша. Пие се и с голяма чаша кратуна, наречена фрък.

За бъклицата има гатанка: „имам си момица, аз целувам, она ме кълне“ и „ Чичо стрина целува, стрина му се кара“ са възникнали от там, че бъклицата клокоче, когато се пие вино, т. е. прави къл, къл.

Виното се казва комка от набожните, а червен петко от пияниците.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис