Мътеница, матеница, ургут. Медовина.

Мътеница, матеница, ургут.

Това е род пиво, което се пие, много рядко се употребява и като храна. Мътеницата се прави от мляко. Млякото се стопля и се подквасва. Като стане на мляко, изсипва се в бучка и с бутало се бучка (бие) за да се извади масло. Останалата от млякото вода е примесена с масло и мляко, и това е мътеница. Мътеницата има приятен кисел вкус и я пият като вода за разхлаждане по време на жътва, вършидба и косидба.

Някои овчари правят мътеница по-долно качество по тоя начин. От сиренето изцедената суроватка наливат в един дървен съд, наречен бурденяк, и после сипват кисело мляко. За да се смеси киселото мляко с суроватката, бурденякът се натоварва на магаре, та се разклаща и смесва. Бурденякът е дървен съд, като бъкъл, само че четвъртит. Бурденякът се казва още и бота. Прави се от нашите кацари и бъчвари.

Медовина.

„И си пият блага медовина“ споменават нашите песни за нашите юнаци и нашите самовили.

Медовината на самовилите и юнаците е събрана и направена от сока на цветове, а медовината, която пият хората, се прави от мед.

Има два вида медовина. Днеска медовина казват на ракия, в която има мед. Някога обаче, когато кошарите били изобилни, имало е друг вид пиво, наречено медовина. Тая медовина се правела така: от питите се изцеди първият мед, който е бистър и най-благ. После останалите пити слагат в една каца и там ги смачкват с мезка (дървен уред), та става гъста каша. После се прецежда тая каша и се отделя вошчината и медът. Тоя мед наливат в казан и го варят като ракия. От тоя мед излиза пиво, което е съща медовина. Днеска, понеже пчеловъдството е много опаднало, никъде не правят такава медовина. Правили са някога старите преди 50—100 години.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис