Маздракът и Сакулята (голям чувал).

,,Маздрак у Сакуля се не крие“. – Народна Пословица

Маздракът веднъж направил никаква си грешка и трябвало да избяга. Тичал тук, тичал там; молил се на този, молил се на онзи да го скрият, но никъде не намирил скутница (място направено, за да се укриват домашните във време на война и размирие), никъде го не прибрали. И кой може да скрие маздракът!

Най-после той отишъл при Сакулята и тя се склонила да го скрие.

Маздракът влезнал в нея, тя си затворила и завръзала ускъе (отворът на чувала) и мислила, че го вече скрила.

Бадът на Маздрака не можел да търпи дълго време тоя затвор и надникнал през Сакулята.

В това време войниците, от които Маздракът беше избягял дошли да го търсят. Като го търсили навсякъде, дошли и при Сакулята та я попитали: дали е виждала или срещала Маздрака. Тя отговорила, че, нито го виждала, нито пък срещала, а пак да прибере при себе си такъв пакостник тя не би склонила никога.

Така говорила, така уверявала и така се клела Сакулята пред войниците, а острия бад (острото на върхът на някое сечиво; гвоздейчето в остена) на Маздрака надничал из нея, подсмивал се и скимал на войниците.

Това не знаели, нито Сакулята, нито Маздракът.

Войниците съзрели бадът и познали, че Маздракът е в Сакулята.

— „Всичко е добро, що говориш Сакульо“ — рекли войниците: „Но кому да вярваме: теб ли, или на бада на Маздрака, който ни обажда, че Маздракът е скрит в тебе?“

Като казали това, те развързали ускето на Сакулята и измъкнали из нея Маздрака.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.