Мечката и Листът.

„На мечката паднал лист, а тя викнала, че паднала буката.“ – Народна Пословица

Като вървяла Мечката веднъж из гората, случило се, та на гърбината й паднал един буков лист. От страх ли, или от друго, Мечката хукнала да бяга из гората и викала, колкото можала: „Олеле! тежко! Буката ще ме смачка! Ела те да ми помогнете другари!“

Викала Мечката и ревала и от ревът й гората ехтяла. Другите мечки и животни, като чули тоя рев, тоя вик, стекли се да видят, що е станало на Мечката, каква беда й се случило, та толко вика и толко реве. Като дошли на местото, дето е била Мечката, намерили я здрава и на гърбината й не видели нищо.

— „Та каква бука, каква гора те притиснала? й казали те, „Ние не виждаме нищо на гърбината ти!“

„Тежко! Много тежко!“ — продължавала да вика Мечката. Животните като не виждали на гърбината й нищо, не знаели какво да правят.

В това време духнал слаб ветрец, и Листът, който бил скрит в рунтавата козина на Мечката, отлетял на далеч.

— „На, ето, видите ли? Това ме притискаше,“ казала Мечката.

„Но това е само един буков лист! й възразили те. „И какво тегло има един лист! Колко може той да тежи и да притиска!“ — казали й и се тръгнали със смях.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.