Медунът(мъжка мечка) и Говедарът

„Не ти трябва от мечка иримик, защото лошо ще патиш.“ – Народна пословица

Един говедар се разболял от самодивската болести и не можал от нищо да намери лек. Ходил при тая врачка, ходил при оная, и най-после една му казала, че може да се излекува само ако се опаше с примик от мечка; ама кожата трябва да бъде наскоро одрана от мечка, а не от медун и то от първескиня/жена, която ражда първо дете/ мечка.

„Ама лек, ха – а! Втасах аз! Иримик от мечка, и то от първескиня! По-добре да се готвя за гроб“ Така си бъбрил Говедарят по пътя. И наистина много труден лек. Да се убие мечка първескиня е толкова мъчна работа, че най-старите и юначни ловци едвам помнят да са убили през целия си живот една такава мечка и то винаги не без убит от нея човек, защото такава мечка, не само е много лоша и зла, но и много силна. Па и иримикът да бъдел от кожа наскоро одрана.

От смърт друго не пише, но пък душа е, мило е, затова и Говедаря разказал на тогова, разсказал на оногова; поразпитал тук, поразпитал там; „знаеш дошло ти е до главата и трябва да питаш“ — говорил говедаря всекиму. Но от никъде не получил никаква помощ.

Така е било с болката на Говедаря, когато той се завърнал на планината на кошарата, при говедата си.

Един ден, както лежал в кошарата, изправил се един Медун на вратата: „Чух, че си бил болен и че никой не може да те изличи“—проговорил на уплашения Говедар. „Още чух, че щял си да бъдеш излекуван, ако се опашеш с иримик от кожа на мечка първескиня. Не бой се, аз ще ти дам такъв иримик, само и ти да склониш: да ме допуснеш да се заселя тука в ближната пещера; и да кажеш на псетата да ме не лаят, когато идвам при тебе. Недей да се боиш от мене! Аз ти желая само доброто.“

Всичките тия думи, а особено последните били изказани така кротко, щото окопитили уплашения Говедар. Той попогледал Медуна и от начало не повярвал в това негово добро, но неговата кротост, неговата милостивост, а най главно мисълта, че ще бъде изцерен от болестта… надделели.

„Какво ще има от това” — рекъл той на себе си: „Какво зло може да ми направи ? Ако видя нещо лошо, главни имам я!“

Говедарят склонил на всичко. На другия ден Медунът му донесъл иримик, който се познавал, че е от скорошна мечешка кожа. „Прежалих младата си булка, която току що беше ми родила син първенец, само и само теб да направя добрина; само ти да бъдеш излекуван“ — казал Медунът, като подавал иримика на Говедаря. „Видиш ли колко те обичам?“ – И наистина Говедаря почнал да оздравява.

После това Медунът станал съсед на Говедаря, а помежду им се свързала тясна дружба.

Медунът дохаждал всеки ден на кошарата, влизал свободно в обора, милвал даже, ту това теле, ту тая крава, а псетата гледали кротко, защото и те знаели за тая тясна дружба на Говедаря с Медунът. Само няколко по-стари волове се държали малко настрана и не искали да бъдат погалвани и милвани от лапата на Медунът. Така се минало едно не дълго време, и Говедарят забелязал, че почнали да липсват телците и липсвали до едно; а почнали да липсват и кравите. Чудил се Говедаря и маял се, но не могъл да се сети: как и от къде иде това зло.

А Медунът все дохаждал на разговор, и все благи и сладки думи му текли от устата.

Най-после изчезнала и последната крава. Тогава един от воловете открил на Говедаря, че телците и кравите са отвлечени и изядени, не от другото, а от самия Медун, приятелят и благодетелят му и че той станал ненаситна стръвница и ще съсипе цялото стадо.

Говедарят сега познал работата, а убедил се още повече и от кокалите, които той видял в пещерата.

Познал той сега, защо Медунът му дал иримика, но вече късно: стадото му било изядено, а и само него очаквало зло, защото стръвница мечка игра не става.

Говедарят развалил кошарата си, подкарал останалите волове и побързал да бяга от това място, където, и дядо му, и баща му имали кошара и държали говедата си. И псетата сега узнали всичко и се каяли, дето пускали Медунът в обора да милва говедата, по напразно.

Медунът, който до сега прикрито пакостил на Говедаря, сега вече открито говорил: „Какво! Да убия аз скъпата си млада и първескиня булка за твоето здраве и да нямам право да се храня от стадото ти! Това не може да бъде.“

Говедарят се видял в нужда да се изсели в полето, където Медуна никога не можал да му напакости.

Говедарят, докато бил жив, разказвал на всекиго, а когато да умре, казал и на децата и на вну- ците си: „Не ви трябва синко иримик от мечка. Добрината на Медун или мечка скъпо излиза.“ Па така се приказва и до днеска.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.