Бързелът и Тихата вода.

„Тихата вода бряг руши.“ – Народна Пословица

Една река искала да си пробие път на едно място, та коритото й да бъде по право. На това място стоял един бряг от блажна смолница и много пречил на това меркане на Реката. За да види, какво трябва да се прави с тоя бряг, Реката свикала всичките си води да размислят; тука дошли: Мътницата, Бързелът, Бистрана, Плиткана, Длъбуша и Тихана. Реката им казала за какво ги свикала, и ги поканила всякоя да си каже думата, като как ще може да се отмахне брегът.

Говорили всички и най-после дошли до тая мисъл: Бързелът, подпомогнат от Мътницата да го ударят и съборят.

Бързелът с Мътницата почнали своята работа: Бързелът бушил брега, а Мътницата го лизала, но брегът се опирал и се подсмивал на бойците. Тая борба на Мътницата и Бързеля накарала всичките бучки на брегът да се здружат в едно и той се покрил с една гладка кора, та станал по як — като канара.

Бухали месец, бухали два, но брегът не мърда, и не мисли да се предава. Тогава Реката пак свикала водите си да се посъветва, и те се събрали. Пак говорили, пак разсъждавали, но най-после се обадила Тихана: „Тоя бряг не може никой да го събори освен мен. Дайте на мен тая работа, да се помъча и аз с него!“ Всичките склонили, и работата била дадена на Тихана.

Отишла Тихана, кротка и блага, застанала при брега, а другите води минавали край неа. Тя се сприятелила най-напред с отделните бучки на гладката кора, ходила им на гости и вече с тяхно позволение направила си прелези към техните къщи. После се сприятелила и с бучките на самия бряг и направила прелези и за техните къщи. Брегът висок и як, не сънувал даже, че в къщите на неговите, кажи го поданици, кажи го другари, се заселил такъв лош другар.

Не се минало било и месец, когато Тихана прошепнала на Плиткана, която била до нея, да извести, че брегът вече, цял целеничък е в нейните ръце.

И наистина, вече брегът бил подгизнал цял целеничък, така че за няколко не, недели, а дни, той щял да бъде съборен.

Събрали се пак водите на Реката, и Тихана казала за извършеното от нея. Сега питането е било, не, какво да се прави с брега, за да се премахне, а това: да се остави ли той сам да се срути от своите си поданици и другари, или да отиде Бързелът да го премахне с един удар. Последната дума била дадена на Тихана и тя рекла: Брегът е така подгизнал и отслабнал, защото той сам ще се събори; ако отиде бързелът да го събори, тогава ще го видят другите брегове, ще се сетят и за моята работа, и на нас ще бъде мъчно да съборим друг бряг, а такива има още няколко. Аз мисля да оставим брегът да се събори от своите Другари и поданици – от само себе си!“ Всичките се склонили на това предложение.

Тихана след това се върнала пак при брегът, който вече се клатил; тя била пак така кротка, пак така тиха и блага. Брегът като я видял, завъртял с главата и рекъл: „Ах ти Тихана, Тихуше! Не за лудо човеците се боят от тебе! не за лудо е казано: бягай от Тихана, или ако газиш, засуквай се по високо!“ — казал брегът тези думи и се сгромолясал в преградките на Тихана, която самодивски се изсмяла. От тогава и до днеска бреговете се боят от Тихана, а не от Берзелът, защото тя руши бреговете.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.