Лисицата и Свраките

„ Дека кряка свраката — там има; я крилце я перце“ – Народна Пословица

Веднъж Свраките след вършитбата на трънето се събрали в една мрътвина, за да чуят какво ще им каже най-старата сврака, тяхна предводителка. За това събрание никоя птичка и никое жи-вотно не знаели, но от хитрата Лисица то не могло да остане скрито. Заврела се тя в един гръм и от там слушала, какво си говорили Свраките. Най-старата Сврака казала на другите, че за напред, всяка една от тях, щом види някъде нещо за храна, па било то и перце, длъжна е да обади високо на другите се сестри и братя, и да не смее да вкусне от намерената храна, докато се не съберат поне три свраки. За да не могат и другите птици и животни, да разберат, най-старата заповядала на Свраките да си обаждат по пословишки (таен непонятен за другите език) език.

Това всичко Лисицата чула и хитро се измъкнала, а Свраките, като мислили, че никой не чул това, отлетяли.

Веднъж Лисицата седяла на един гол рид с кумеца си Вълча и гледала, дали от някъде не ще се намери нещо за хапване. От далеч тя със светлите си очи съгледала една сврака, кацнала на едно дърво, че крека ли крека. Тя крекала пословишки.

Очите на Лисицата засветели още повече,: „Чуеш ли, кумчо,“ — казала тя на Вълча: „колко Свраката там крека? Дойди по скоро да отидем там, защото трябва да има нещо за ядене! Тя не крека на празно.“

Тръгнали и стигнали до това място. Под дървото лежала една дива кокошка, която току що била убита от някой ловец. Тя си хубаво закусила, а събраните Свраки крекали още по силно, като не можали да се сетят, от къде Лисицата и Вълка ще знаят, че тука има дива кокошка.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.