Вятъра и Кожата

„Хвали се и мисли, после да се не срамуваш!“ – Народна пословица

Веднъж вятърът се похвалил пред всичките дихания, че той е най-силния, най-якия и нямало сила, която би излезнала на среща му.

„И няма по силен от мене рекъл Вятърът: „Слънцето бледнее от мене; Облаците бягат пред мене; Горите се превиват и ми се кланят; дрехите на човека и огънят са играчка в моите ръце, па и самите дебели стени и каменни зидове ме посрещат с треперене Тъй се хвалил Вятърът, а другите дихания слушали и мълчали. Никой не смял да каже нещо, или да му повърне дума.

Докато Вятъра мислил че думите му и хвалбите му хващат място, чул се един глас от ближното бунище:

„Не ще бъдат верни всичките твои думи, Ветре! Ще се намери някой, който да е по силен от тебе!” — рекъл гласът.

Всичките дихания се зачудили на тоя глас и се обърнали към бунище,то, да видят, кой говори така. И какво е било тяхното учудване, когато видели, че това било една вехта и хвърлена на бунището кожа.

„Кой се обажда от тамо?“ — попитал надуто и със заканване Вятърът.

„Аз се обаждам“ — отговорила Кожата по високо.

Другите дихания очаквали Вятърът да грабне и да разкъса Кожата, но какво било тяхното учудване, когато Вятърът, като погледнал на бунището и видял Кожата, рекъл й:

„С тебе нямам работа. Не приемам да се меря с тебе“ — рекъл и изфучал, та се не видял, а кожата го изпратила с високи присмехи.

„От къде се познаваш ти с Вятъра, от когото ний всички се боим?“ — попитало Слънцето.

„Ний се познаваме отдавна, когато още аз бях на почет като Кожух и не веднъж той се мъчи да ме надвие и да ме уплаши, но винаги е побягвал бит и посрамен.

„Вие видите“ продължила вехтата кожа: „колко голям страх съм му дала, та и сега, когато не съм кожух, а една слаба, вехта и захвърлена на бунището кожа, той се бои и бяга като заек.“

„И ние сме силни, но се пак, боим от него“ рекъл огъня.

„А как така ти си могъл да го уплашиш“ — попитали облаците.

„Нищо чудно, нищо мъчно има тука“ – отговорила Кожата:

„Тон връхлетя на мене да ме бие и аз, наместо да се уплашил и да побягня — му се опрях. А от тогава аз добих повече сила, а той по малко“ — продължила и свършила Кожата.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.