Трънът и Трънокопът (особен вид полско оръдие, с което вадят корените на тръни, глог)

„На зъл трън — зъл трънокоп“ – Народна Пословица

Веднъж не знам от къде и как се е взел един Трън на един кръстопът, където нямало никакъв убой (място в един път, където могат да се разминат две и повече коли), та колите не могли да се отбиват, а минавали край него. Загнездил се там трънът и не мърда и на много коли напакостил: едни счупвал, а други претурвал. Събрали се всичките сечива: манарата (секира). манарката, косерът(сечиво, с което се режат пръчките на лозята) и се мъчили да го махнат от там, но нищо не можали да му сторят. Секла го манарата, секла го манарката, резъл го кисерът, окопала го мотиката, но трънът си е трън и ставал по як, по-голям и все по зъл. Секът го, режат го, копат го, но не мине се един два месеци или през зимата, и ето ти Трънът пак се изправил, хем по голям, хем по надут.

Дочул за него и Трънокопът.

„Чакайте и аз да се поопитам“ — рекъл той на другите,: „да видя дано направя нещо на тоя зъл и пакостен трън.“

Отишъл на мястото, дето бил Трънът и почнал работата.

Той почнал да рови из далече и издълбоко, а клоните и стеблата на Трънът хич и не закачал.

„Какво правиш ти?“ — го попитали другите сечива: „Дека е Трънът, а къде копаш!“

Трънокопът мълчал и копал.

Трънът отначало се подсмивал на Трънокопа и го подигравал, но когато почнал да усеща, че корените му един по един оставят без почва и че около него се отвара яма, той престанал да се подсмива и подиграва, а почнал да бледнее.

Трънокопът продължавал да копа все по дълбоко и по дълбоко.

Най-после работата била свършена: около Трънът ямата зейнала, а корените му всичките висели. И самия Трън се наклонил, готов да падне при първата копка.

Тогава Трънокопът се обърнал и казал на мотиката: „Аз свърших моята работа. Сега ти можеш да го повалиш с една копка.“

И наистина, мотиката ударила веднъж, ударила дваж, когато замахнала да удари и третия път, Трънът вече бил в ямата. Извадили го от там и го хвърлили на пътя, та бил стъпкан от колата.

Вий не знаете родът му.“ казал Трънокопътъ. Не стеблото и клоните трябва да требите и сечете, а корените да корените, защото те са, и дълбоко, и широко проникнали и додето тях не изкорените, то все ще никне нов трън и все ще прави пакост.“

От тогава на това сечиво останало името Трънокоп.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.