Пауушът /голям тежък чук, с който Каменари разбиват камъни/ и Кианецът(дебел колкото яйце клин и толкова дълъг)

„Пауушът е голям, ала без Кианеца нищо не може.“ – Народна Пословица

Веднъж един каменярин отишъл да чупи камъни за воденични камъни и за тая си цел той отнесъл всичките си оръдия. Между различните чукове и малици, на първо място Пауушът. До него бил сложен и кианецът. Пауушът, като видял при себе си нищожния Кианец, погледнал го с омраза и рекъл: „Колко ми е тежко, където нашия каменярин ме кара да другарувам с това нищо и никакво клинче и да мисли, че аз, такъв голям чук, па и от желязо не мога да разбия сам куклата но да прибягвам за помощ и при това чепче!“ Другите чукове и малици слушали и си мълчали.

Кианецът, като чул тия укори, скромно отговорил: „Дали съм аз нужен или не, това знае най- добре каменяринът, знаят и Куклите.“ Каменяринът чул думите на Паушата и думите на Киа- неца, поклатил си главата и рекъл: „Сега ще видим, кой какво може да извърши.“

После взел Пауша и почнал да чука една кукла. Блъскал той, удрял колкото имал сила, но куклата не мърдала. Тя се подсмивала на Пауша.

Тогава каменяринът издълбал в куклата една малка дупка, заврял в нея Кианеца, заглавил в него заглавката и почнал да удря с Пауша. Не ударил няколко пъти и…….Куклата /голяма каменна канара/ се разцепила. Тогава каменяринът рекъл: „Сега нека всеки от вас види, кой какво може и кой какво върши и за напред не трябва надуване,и изтъкване.“

Няма съмнение, че Кианецът се радвал, а Паушът засрамен мълчал.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.