Плашилото и Скорците.

„Хвалили се някой много за голям юнак, не взимай го за другар: при най-малката беда той пръв ще избяга.“ –  Народна Пословица

В едно лозе било поставено плашило, за да плаши скорците и други птици да не ядат гроздето. Много птици дохождали край лозето, но никоя не смеела да влезе в него, а обикаляли  наоколо и чакали да си отиде пъдаринът. По едно време дошло и едно ято скорци. И те, обикаляли от едната страна, летели от друга, но пак не смеели да влезнат в лозето. Два-три скорца, които дошли по късно, присмели се на другите птици: „Ух, страхливци! Не виждате ли, че това не е пъдар, а плашило? Па и пъдарят да е, какво ще ни е страх от него! Елате да си хапнем грозденце!“— казали те и се готвили да влязат в лозето. Не знам от къде се взел в това време слаб ветрец и ръцете на плашилото почнали да се мърдат. Едвам успял ветрецът да разклати поне два пъти ръце на плашилото, а безстрашните самохвалци избягали. Те хвърчали и толкова бързо, щото не смеели даже да се обърнат назад и да погледнат. Те били много далеч, когато посмяли да се спрат и да се влезнат в една гъста тръпичка /малък гъсталак от тръни/.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.