Петелът на чуждото бунище

„Всеки петел пее на своето бунище“ – Народна пословица

В едно широко селско гумно живял Петелът с кокошките си спокойно и щастливо и се хранил до ситост. Обиколен от своето семейство, Петелът си  пял, ровил бунището и никой не го безпокоил. Кукуригал той на бунището си, и гласът му ехтял на далеч из махалата.

Веднъж, незнам защо и за какво, но на Петела се дощяло да попрескочи и в съседното гумно, да се попери и попръши на съседните кокошки, да покукуригне и да покръши гласът си и от съседското купище и бунище.

Оставил Пельо своето бунище, заминал своето гумно, зарязал своите кокошки, прехвръкнал окопа и се намерил на върхът на съседското бунище.

Изпляскал той с крилата си, напръшил се и изтегнал шия да закукурига. Не бил още почнал, когато ненадейно той усетил силно мушване в слабините си. Изненадан от такава среща, Петльо незнаел какво да прави: да се брани ли, или да се моли. Той би се молил, но кокошките настаяли да гледат! Пельо се видел обиколен от няколко кръвници, които го били без милост и кръвнишки мушкали с дългите си клюнове. Искал да се брани, но болките и раните му изцедили силите и юначеството му; искал да се моли, но за молба време нямало, защото противниците му го мушкали, и, както се виждало, искали да го убият. Останало едно само да направи — да бяга. Повече на краката си, от колкото на клювницата си той благодарил, когато полумъртъв и цял облян с кръв Пельо се домъкнал до окопа и се смъкнал през прелеза в своето гумно.

„Ти Омразнико ниедин, да дойдеш в нашето гумно, всред нашето семейство! Ох да дойдеш още веднъш!“ — се слушали заканвания от съседните петли.

Пельо слушал тия заканвания, но той е вече бил в своето гумно. Домъкнал се той до бунището и заклел се, че вече няма нито да помисли да отива на чуждо бунище, между чужди кокошки, та там да се показва.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.