Планината и Селяните

„Замъчила се планината та родила мишки.“ – Народна Пословица

Приказва се, че някога планините раждали били. Така са станали всичките по-малки планини и планински върхове и ридове.

Това като знаели селяните, които живели в полето, събрали се един ден и изпратили при Стара-планина няколко души старци, за да я молят да роди и за тях, ако не планина, а то барем някакъв голям рид с гора и вода, за да има къде да пладнува стоката им. Отишли старците и разказали на Планината защо са дошли.

Планината й обещала и им казала да дойдат чак после девет месеци, та да им роди и даде по- голям планински връх с гъста гора и много бистри извори и кладенци. Старците се върнали много зарадвани и разказали, що чули от Планината. „Е, зер, ще ни даде не някое; нищо и никакво връхче и долче, ами е—е връх и дол, каквито има самата тя“ — си приказвали селяните: „Затова и казала да отидем после девет месеци“

„Е, иска да бъдат върхът и долът донесени; а не някое недоносче притурил друг умник от старците.

Най-после приближил се деветия месец и всичките мъже облечени в Великденската си премяна отишли да пресрещнат новия връх и да го заведат в своето поле. Стигнали при планината и чакали.

По едно време тя почнала да фучи, да ехти да бучи и да реве. Страхотия! Това било знак, че планината се мъчи. . . . Бучала, ревала и ехтяла Планината, а старците и селяните се втренчили и гледали. Наведнъж загърмяло, затрещяло и се чула силна трескавица. Ха, ето, че новородения рид иде! В тая минута те видели, че из Планината изскочила една мишка и преминала покрай тях.

Планината се успокоила, олекнала и настанала тишина.

Старците и селяните все още чакали върхът с гората и изворите. Като видели, че Планината мълчи, осмелили се да я попитат.

„Та как! Зер вие сте още тука? Не пресрещнахте  ли и не отведохте ли моята рожба?“ — отговорила Планината.

„ Ний не видехме никаква твоя рожба“ – отговорили старците и селяните.

— „Как да не видехте! Не излезна ли рид с извори? На вярно е отишъл на друго място“ — казала планината.

— „Наистина, ний видехме, че от тебе излезе една животинка, ама това не беше някакъв си рид с гора и извори, а Мишка“ — отговорили старците и селяните.

„Мишка! прошушнала планината: „това не зная; зная само, че то беше моя рожба“ – казала тя.

Старците и селяните убити се върнали с мишката и разказали за станалото. Види се Планините никога са раждали планини, а сега раждат мишки“ – казали някои по умни от старците и останали с мишките.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.