Съдове при готвенето.

1. Гърне — най-потребяваното от готварските съдове. Билките за магии и бурените за пиене и поливане се варят в гърне; в други съд не бива. И това гърне трябва да бъде ново. Тия варени билки и бурени ще се сипят пак в паница, която трябва също да бъде нова. Има и други съдове, напр. гаванки, сахани, но билките трябва да бъдат изсипани в паница, която също трябва да бъде нова, защото в стара се губят целебните или магьосническите сили.

Обредите и обичаите не могат без гърпне и паница.

Прави се от пръст, наречена грънчарска и го правят нашите грънчари. Като неотменна част на гърнето е похлупката. По големината си гърнето носи неколко названия: лонец (мн.ч. лонци), ако е много голямо. То се употребява на свадба, кръщене, смърт и служба. Грънец също така големо гърне; гърне, обикновено гърне, гръненце или грънче, малко гърненце. Гърнето като най-нужен съд в къщи, играе много важна роля в живота и поверието на народа. Поговорките, пословиците и гатанките около гърнето и за гърнето също са свидетелство на това.

„Присмел се хърбел на щръбел“ (гърне, на което цялото устие е отрошено, на гърне, което е малко отчупено) — поговорка за хлевоустите присмехулки.

„Търколило се гърнето, намерило си похлупката“, т.е. лош човек ще си намери лоша — двойката, подобна на него.

„Припекал съм грънето“ — на смех некому, който иска да отиде некъде на гости. Произлиза от суеверието, че, ако имат някого от домашните, който отишъл надалече и не се сеща да се върне, правят магии да си дойде по-скоро, като припичат гърнето край огъня.

„На всяко гръне мерудия“ или „на всяко гръне меродия не ставай“, т.е. недей се пъха във  всичко, където те и канят и не канят.

„Малко гръненце-благо варивце“-малко имане но свое, по е предпочитано от голямото богадство, чуждо и свързано с главоболия и неприятности.

„На похлупка още боб (леща) яде“ — не порасъл или не стигнал още за някоя работа. Произлиза от това, че децата изобщо, когато се въртят около майка си и са гладни, сипват им да си закуснат от варивото на похлупка.

Гърнето има: ускъе (уста), уши, дъно и коруба. Ако е без ускъе, казва се хръбе; ако ускъето е малко откъртено — щърбел, щърбо, а без уши (дръжка) гърнето е шуто. Има гърне блажно и гърне постно. В блажното се готви само блажна гостба, а в постното—само постна. Полупка (похлупка) е неразделната част от гърнето. Щом се сложи гърнето край огъня, поверието и суеверието заповядват да бъде захлупено с похлупка. Счупи ли се похлупката, тогава, ако домакинята не купи такава, суеверието разказва, че гърнето самичко тръгвало да си търси.

2. Паница или каленица. Паницата е съд от глина, в който се сипва гостба. Има плитка паница и дълбока паница. В дълбоката паница сипват кусан (чорба), а в плитките топан (яхния и друга по-гъста гостба, която се не куса, а топи).

Освен глинените паници, има и дървени, които се казват блюдо, а ако е по-дълбочка — паар. В паарите  сипват на децата ястие, защото мъчно се чупят. Ако паарът е по-голям, казва се копанкя. Паарите, блюдата и копанката се дълбаят от дърво и дълбаят ги коритарите. Една приказка за копанката гласи: „един син хранил баща си извън масата и му сипвал в копанка. Внучето гледало и, като обичало много баща си, седнало да му приготви още от млади години такава копанка. То почнало да дялка едно дърво и да го дълбае. Баща му го видял и го попитал: „какво правиш, синко?“ — „Дълбая копанка, та, като остарееш, да има в какво да ти сипвам гозбица, както правиш на дядо“ — отговорило детето. Това вразумило сина и снахата, та сложили баща си да яде с тех на синията“.

Има зелени паници, гледжосани зелено отвътре. Зелената паница се употребява при баянето.

3. Лъжица. Лъжицата се явява много често при баенето и при магиите. С три, седем или девет лъжици, събрани от три, седем или девет къщи се лекуват уроки, от уплаха; унищожава се напратен омагьосан живак. С тия и толкова лъжици се правят и развалят магии за обиране мляко от добитък, за обиране жито от нивите, за завързване и отвързване на младоженяк; за направа и развала на женитба и пр. Тия лъжици обаче трябва да бъдат направени от бряст, ясен и габер. Много баби предпочитат чемширови лъжици.

Лъжицата е от дърво и я правят стругари, наречени лъжичари. С лъжица се куса кусан (чорба), бърка се в гърнето, докато се готви, и с нея се сипва гостба. Има обикновена лъжица, с която се куса, готви и сипва, и свадбарска лъжица, която е голяма и с дълга опашка. Със свадбарската лъжица само се бърка в лонците или грънците на свадба, или кръщене, смърт и служба, т.е. когато се готви за мнозина. Затова се казва още и бръкалка; с нея не се яде.

„Тая лъжица не е,за твоите (неговите) уста“ е поговорка, която се казва когато някой се наел да върши работи не по силете си.

Има трети вид лъжица, наречена овчарска лъжица. Тая лъжица е много голяма и обикновено я носят само овчарите. Понеже всеки овчар има своя лъжица и я носи винаги със себе си, за нея има и особен калъф, който е от кожа. Лъжицата се слага в него за да не се счупи и да може да се носи лесно. Той се препасва на кръста. Има приказка: „били шестима души овчари, а имало само една лъжица. Почнали да кусат с нея, но понеже била голяма, всякой гребвал по толкова, че дълго време дъвкал залъка, догдето да го глътне. В това време дошел вълкът и нито един от шестмита не можал да викне, за да го пропъди, защото им били пълни устата“.

Някога, когато съществували задруги, числото на работниците им се определяло по числото на лъжиците. Петковци имат 50 лъжици — значило имат 50 работници.

4. Лъжичняк. Лъжичнякът е покъщнина, в който се слагат и прибират лъжици. Има три вида лъжичняци: от дърво, плетен от дървени кори и от кратуна, която има естествена направа. За лъжичнякът има гатанка“говедата в говедарника, а опашките им навън“.

5. Нож – той е твърде нужна покъщнина. С него се реже лук за госбата и всичко необходимо за дадено ястие.  Съставните части на ножа са: а)връх; б)острец; в)тилник; г)черене/дръжка/ и д)нада или близница. Ножът се прави от желязо. Надата или близницата се прави от стомана, чиренете или от рог или от дърво. Колкото надата, т.е острата част е повече, толкова ножът е по-добър. Ножът е остър, когато острецът реже лесно и бързо, тъп или изхабен е, когато острецът реже мъчно и бавно.

За да се наостри тъпия нож, селските домакини употребяват като острило или друг нож или парче стомана, или брус или друго острило. И ножът играе роля в нашите поверия. Някои вещи баячки могат с ножа, като баят над него и го забодат край огнището или при пещта да причинят болки в сърцето на онзи, срещу когото се правят тия магии. Освен тоя нож, всяка по-стара домакиня има завързано на подпаската на престилката си друг нож, който се казва бритва. Тя се различава от ножа от една страна по своята направа, а друго по чиренете –  са така направени, че острецът на ножа влиза в тях, т.е заклапа се. Бръмката служи да се връзва бритвата. Ако е без чирен, казва се костурка.

“Брах или бера костурки“ е пословица, която означава, че съм изпитвал голям страх, дакото съм минавал през някое място.

6. Тлъчняк, клъцаняк е уред от дърво, да се кълца чесън, лук и др. Той се казва и въртокъщник. Къща без тлъчняк не може да бъде. Правят го самите селяни.

7. Джуруляк, джурулник – направен е от дърво. С него се джурка, бие или тръка боб, леща, грах и коприва. Състои се от две части:джуруляк, т.е двете кръстосани дървета и дръжка.

8. Оцетняк – това е съд в който се държи оцета. Всички постни и блажни госби се застройват или започват с оцет. Той се прави от нашите грънчари и е от глина. Той е по-стар от цялата покъщнина – след софрата и нъщвите. Той се държи винаги в къта край огнището

„Оцетняк“ казват на онзи, който пие много и мирише на вино. Суеверието забранява на селската домакиня да мести оцетняка или да го изнася на вънка, а особено вечерно време; после заход слънце забранява се да се дава оцет през същото време. Оцетникът се среща в някои обряди и обичаи и според народното вярване има магическа сила. Той се използва за разваляне на магии, при унищожаване напретен живак, при раждане, при смърт и пр.

9. Солник и пиперник – те са най-нужните неща в селския вареник (готварница): без сол и без пипер гозба не може да бъде. За солта и за пипера има особени съдове, в които се слагат. Тия съдове са два: единят е солник, а другия-пиперник. Те са от кратуна.

10. Чутура – солта и пипера се употребяват кълцани, ситни. За да се кълца солта или пипера, има особен уред, който се казва чутура или стъпа. Прави се от дърво, предимно от топола. Насекат късове, всеки къс дълъг от един до два лакти и сетне ги дълбаят с особено длето. Чутурата също играе роля в поверията на народа. Така през Мратниците (15,16,17 ноември) и Вълчеите празници /1,2,3 февруари/, когато се празнува в чест на вълците, чутурата се захлупва надолу с устрието и така заклопена стои през всички мартински дни. Вярва се, че ако чутурата стои заклопена, устата на вълците ще бъдат затворени, когато срещнат някого от тия къща, а така също и ако влезнат в стадото на тая къща.

11. Чиресло, чирясло. Чиреслото е желязно и с него се кълца или чука сол и пипер в чугурата.

12. Поп, попник. Попът е също част от покъщнина, макар и да се не среща в всяка къща. Той е нужден само, когата има да се пече месо и то на шиш или ръжен. Тогава острият край на ръжена се пъха в дупките на попа и се върти. Той се прави от кал и се пече на слънце.

13. Тенджера. Тенджерата е такъвъ съд, който прилича на гърне, само че е по-широк. Тя е от глина и се прави от нашите грънчари. Има тенджера от мед, но рядко се употребява.

14. Саджак, пиростия, прустя,пирус. Тоя уред е железен триножник и служи на нашата селянка, когато пали чирепнята. На него слага и медната тенджера. Правят го нашите ковачи.

Перустията е служила и сега служи като уред, на който се пече кокотка, плешка и др. Скара някога не е имало. И перустията се явява, макар и рядко, в народното вярване и в обредите. Вярването казва, че ако перустията набира на себе си много искри това показва, че в къщата ще има голяма печалба.

Когато се махне тенджерата или котлето с ястието от перустията, не бива тя да се държи на огъня, а да се махне веднага. Защото, ако стои без работа на огъня, ако някой от домашните се намира на път, ще му стане нещо лошо, някакво премеждие: ако стопанинът пък е отишъл на пазар или на панаир, или по селата да купува или продава нещо, няма да купи, няма да продаде с печалба.

Ако остане перустията на огъня без работа, народното вирване още разказва, че лошо е и за умрелите: ако рекат да излязат ог пъкъла, перустията се изпречва пред тях и загражда им пътя на прага и ги пали.

15. Маша, дилаф. Машата в говора, в приказките, в пословиците се употреблява в множествено число — маши.

Както ожегът, така и машите играят известна роля във вярванията, обредите и обичаите.

С машите се дрънка на Благовец и Еремия да се пъдят змиите и гущерите, да не влизат в двора и в къщи. Тук трябва да се знае това, че вярването заповядва с машите да се бие ожегът, а не с ожега да се бият машите. Бият и с огрибката.

Машите се употребляват и при баянето от уроки: употребляват се при раждане, при смърт и в още други обреди.

„Додето има маши, не бива да си горя ръцете“ е пословица, която учи, че докато има хора да стават оръдие някому, тоя не бива сам да върши тия работи, които ще извърши неговото оръдие. Тук машите представляват глупавите хора, които стават оръдие.

16. Рукатка, оватка, котленка. За да се носи ястие в полето на работници, използва се особен вид гърне, което има отгоре, както ведрото и котела, повръзло, с което се носи. Тоя съд е от глина, прявят го грънчарите и се казва рукатка, оватка и котленка. Направата му се вижда въ рисунка. Тя се среща почти във всяка къща из планинските села.

17. Тепсия. Тепсията е от мед и се прави от нашите котлари. В тепсията се пече българската баница, а още някои и други ястия. Направата й е позната. Има плитки тепсии и дълбоки.

18. Тиган. Тиганът е съд също меден и го правят котларите. В него се пържи лук, който ще се слага в гостбата, а също се пържат яйца и други неща.

19. Шиш или ръжен. Шишът или ръженът е от желязо и служи да се пече на него месо, кокошка или друго. Правят го нашите ковачи.