Съставни части на двора – Вратняк, вратница, вратничка

Вратниците, които са оставени, служат да се влиза в гумното/двора/; тия вратници са широки и тесни. Широките вратнища, са за кола, а тесните за хора. Широките се затварят с вратнак и вратница, а тесните с вратничка. Както за голямата, така и на малката направата е еднаква и съставните части носят еднакво име:

1.От двете страни на вратнището се забиват в земята два по-дебели/около 20см/ дъбови или други дървета, дълги колкото 2 и половина метра. Това са колове.

2.За тия два кола прикачват вратницата или вратничката с две гъжви. Гъжвите се увиват и усукват от млади, зелени и жилави пръчки от ясен, клен или липа; те са дебели около 5-6 см.

3.Враницата – съставните й части са: две дебели около 10-15 см. дъбови или други дървета, положени легнали със земята/хоринзонтално/, едното горе, а другото долу. Горното дърво е продупчено цяло, а долното до половината. Тия две дървета се казват вратнила и то горно вратнило и долно вратнило.Горното вратнило е по-дълго от долното.

4.Двете вратнила са закрепени и свързани с две плоски дървета, широки 5-6, а дебели 3-4 см., които носят името сибици. Те служат да стягат вратнилата.

5.През провъртените дупки на горното вратнило са прокарани 10-12 пръта, дебели 2-3 см. и влизат в долното вратнило само до половината. Тия прътове носят името притки. Числото на притките е 10-12, но ако вратницата е по-дълга, дупките са повече, а следователно и притките са повече или са толкова притки, само че по-нарядко. Вратниците обикновено са преплетени с пръте.

За да може вратницата да се движи по-лесно, на долното вратнило отпред се слага малко колелце; това колелце се казва колце.

Когато селището се загради с окоп или с плет, получава име, то има различни названия. В селата, разположени в полето, това заградено селище са казва гумно, а в планинските – огран, ако заграденото място е тясно, тогава се казва градинка.

В планинските села, където окопа не може да се дига, а дъските са в по-голямо изобилие, дворовете или оградите се заграждат с ограда от дъски. Тая ограда се състои от прави дървета, дебели около 20-30 см., наречени слъбци, напряко са заковани по-дълги дървета, наречени жили; за жилите се заковават дъски, които се казват шошлаци. За да бъдат слъбците здрави, подпират се с подпорки, които крепят цялата ограда.

Други две отверстия на окопа или плета са: едното — да се влиза с кола и кон в гумното, а другото — да се влиза пеша. Първото е широко и се затваря с вратняк, а второто е по-тясно и се затваря с вратница или вратничка.

Вратницата заема важно място за норода, вярва се че ако вратницата е затворена вечерно време, през нощта болест или лошо нещо не може да мине.

В сватбарските, коледарските и момински песни вратницата е възпята не иначе, а като порти, и то наричани „чемшир порти“, т. е. направени от чемширово дърво.

Вратницата, като се закачи веднъж, тя се не откачва и не се маха никога; дори и когато изгние, и тогава още се държи. Едвам когато падне и дворът остане отворен, тогава се закачва нова вратница.

Има едни обичай в селата между момците; когато някоя мома се присмее на някой момък или го оскърби по някой начин, тоя момък, за да си отмъсти, откачва през нощта вратницата и я отнася на кладенеца или на реката. Така че дворът или гумното е останало през нощта отворен.

Това деяние на момъка е оскърбление, и то тежко, за цялата задруга. Тая къща остава поругана. Цялото село се присмива както на момата, така и на къщата. Ето защо някога, ако се открие виновникът, бива наказван от селския старейшина и другите старци с публичен бой – той, и с глоба — баща му. Той е могъл да отмъсти за оскърблението на момата лично на нея, а не да засрамва цялата къща. Но тук има и друго нещо; според поверието тая вратница не бива да се закачва вече; тя не може да служи за заграда, защото е влачена, т. е. поругана.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис