Синия, паралия, софра, трапеза, ястагач

Синията, като покъщнина на селянина, е една от най-нужните. Тя е дървена и се прави, или изцяло от нашите стругари, или от дъски от нашите дърводелци. Стругарската синия е от буково дърво, а дърводелската повечето пъти от чамово. И едната, и другата са кръгли, а четвъртите синии се срещат много рядко. Чамовата синия е скована от няколко, обикновено от четири дъски. Другата синия, скована от дъски, има същата форма. Синията се казва още и паралия, а много рядко софра. Ако дърводелската синия е много по-голема, казва се ястагач.

Трапеза е дълга обредна синия за тържествени и празнични дни: на бъдни вечер, на сбор, на свадба, на смърт, на кръщене, на оброк или на стрижба. Трапезата е готова синия, направена от дърводелци, а в по-бедните къщи я правят от обикновена кръгла синия и от други две дълги дъски. Тя се състои от две дълги дъски, а на единия край са прилепени две други кратки полукръгли дъски, които с другите две правят кръгла синия. Тоя кръг в трапезата се казва щит или чело: седнал е на щит, седнал е на чело — казват за онзи, който е седнал около тоя кръг на трапезата.

Щит се казва, ако трапезата е в къщи, а чело ако трапезата е на двора.

Щит или чело означава първо място. Там седи свещеникът, кръстникът, старокята, старият мъж или скъп гост.

Трапезата винаги е покрита с месал, дълга вълнена покривка, тъкана и приготвена нарочно за трапеза.

Трапезата често се възпева в нашите народни песни с епитета „честна трапеза“, „шестореда“,

„Седнали ми скъпи гости

На трапези шестореди,

Шестореди, седмополи,

На трапези позлатени,

На столове посребрени.“

Като се сложи синията, веднага на средата й се слага солникът или талерът, на който има сол и червен пипер. Солникът е дървено стругарско блюдо, образ от плитка паница.

В песните той се не нарича другояче освен „честна трапеза“. Според преданието и вярването народно трапезата е най-стара от всичките покъщнини. На трапезата се покланят всички покъщнини.

На трапезата сядат всички и преди да почнат да ядат, всеки ще се прекръсти; също и когато се дигне софрата, трябва всички да се прекръстят.

Докато софрата се не дигне, не бива никой да стане. Изключение се прави, когато е заговезни, сбор, служба, сватба, кръщене, принос; тогава, понеже софрата се не дига, то може всеки, който се е наял, да стане, та да седне друг. В тия случаи само гозбите се сменят.

Докато се обядва или вечеря, грехота е да се приказва или смее на софрата. Изключение се прави на сватба, сбор, служба, кръщене, заговезни, кадена вечер; тогава може да се говори, да се пее, да се смее и да се свири на софрата.

Трапезата да се прескочи голям грях е.

Трапезата е голяма и тя се слага само в тържествени случаи- сватба, сбор, служба, смърт, кръщене, кадена вечер.

Когато се вдига софрата, на нея трябва да има хляб; не е добре да се дига съвършено празна, защото софрата тогава плачела, а от тоя плач идела сиромашия в къщата.

Народът вярва, че много лошо било за къщата, ако синията се сложи и седи без солник. Докато не се донесе гостба, солникът трябва да стои на средата. Ако не е готов още солникът, докато се донесе, на средата се слага комат или резен хляб. Като се сложи синията, второто нещо е, да се сложи хляб. Хлябът, ако е пресен, чупи се с ръце, и тия късове са комати (комати да има, коматановци много — ако има кой да дава хляб, готовановци ще се намерят много); ако хляба е квасник или пещник, не се чупи с ръце, а се реже с нож, и тогава отделните късово се казват резнени (ед. ч. резън).

Ако сънува човек софра — добро е.

Ако софрата е пълна — придобив.

Ако софрата е празна — нещо загуба.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис