Въдене домашна гад.

Домашната гад, т.е. домашните птици, са едно от богатствата на селянина; това обаче богатство се намира изключително във ведомството на селската къщовница и стопанка. Да се въди домашна гад, да се храни и гледа и да се продава — това е право на жената в къщи. Домашна гад са: кокошки, гъски, патици (пловки) и пуйки.

Курникът, както видехме, е място и сушина, където се затварят и живеят тия домашни птици.

Кокошките се хранят и въдят за месото и яйцата, защото носят през цяла година с едно малко прекъсване.

Пуйките, гъските и патиците се въдят повечето за месото им, понеже те носят яйца само в един известен период и то само когато мътят.

Главната грижа на селянката — къщовница около домашната гад се състои в това, да събира яйцата от полозите, да сади кокошките, когато се разклопала някоя, да храни и пази пиленцата, да събира яйцата на гъските, патиците и пуйките и да ги сади и изобщо да храни и пази домашната гад от грабливи птици, от други животни и от болест.

а) Петел. В една къща има само един петел-баща, а другите петли са или синове, или по-малки братя-петли. Обикновено за петел-баща се оставя тоя петел, който е годинясал, т.е. навършил година и който е излезнал най-добър от всичките. Кой е най-добрият петел за баща, познава само вещата къщовница, но външните признаци са гребенът и мъжките му пера. Гребен се казва червената месеста материя, която е израснала на челото му, а мъжките му пера си кривите пера на опашката. Ако гребенът е голем и червен и мъжките му пера си големи и дълги и изкривени като месечината, когато е на довръшки — тоя петел е добър за баща. При тия качества се смята още и гласът му и сърцето му. Гласът му трябва да бъде като звънец, да пее гласовито и гърлесто, а сърцето му — да гони още от малък кокошките.

Петел за баща се остава на св. Илия, когато се коли старият петел.

Петелът играе много важна рола в суеверието и поверието. Лошите духове, щом попее петелът, изчезват. Всичките лоши дихания боравят до първи петли, после първи петли всичко е чисто. Петлите определят времето през нощта. Те пеят три пъти: първи петли — след потайна доба, втори петли — след първи петли и трети петли, у зори. В първи петли петлите пеят много малко, във втори петли тe пеят малко повече, а в трети петли пеят вече много дълго време.

Ако пеят веднага после мръкнало, вечер, предсказва, че времето ще се развали. Ако петелът дойде и пее пред вратата на къщата или на прага, показва, че ще дойде гост, за това и селянката казва: „пей, петльо, пей! Ако е добър гост, пропей пак!“

„Всеки петел си пее на бунището“ е пословица, която учи, че всеки борави дома си. Нашите приказки си препълнени с важни работи, които извършва петелът, за да помогне на човека или на слабите и сираците.

б) Кокошка. Както се гледа петелът да бъде добър, така също се гледа и кокошката да е добра. Добрината на кокошката се състои в това: да носи през цяла година, да лежи на яйцата и да мъти добре, т.е. да не изстуди нито едно яйце и после да гледа своите пиленца. И селянката, която има 50—100 кокошки, или по-малко, или повече, гледа между всичките да намери такива кокошки. Яйцата на такива кокошки събира и пребира старателно. Всяка добра къщовница има само отбор-сой-кокошки. Вярва се, че ония пилета, които са се измътили през есента, ако са женски, ще бъдат много добри кокошки, т.е. ще носят много яйца и ще мътят много добри пилета.

в)Квачка. Кокошка, като снесе 15—20 яйца, почне да клопа, т.е. става квачка. Ако има пресни и готови яйца и ако е време за садене (не всякога трябва да се сади кокошка), селянката я насадва да мъти; ако ли пък не е време, тя я къпи няколко пъти, и квачката престава да клопа, става кокошка и отново начева да носи.

Ако квачката се сади, селянката приготвя в шиник, котле или друго нещо, място за гнездо; слага се сено или слама и, когато вече се мръкне, яйцата, натуряни в решето, донасят се и се нареждат в гнездото. После се взима квачката и се тура на яйцата. Това се казва: сади (или садене) кокошката. Докато сади кокошката, селянката трябва да седи на земя, а не на стол. Това се прави, за да лежи и квачката на яйцата.

Поверието твърди, че, за да лежи кокошката на яйцата, зависи от ръката на жената, която я сади, а после и от часа, кога я е насадила (добър или лош).

Има кокошки, които бягат от яйцата, а пък има и такива, които прокълват яйцата и ги изпиват. Такива кокошки селянката не сади. Случи ли се такова нещо с добра кокошка, тая кокошка се лекува с баяне: тя е насадена, или от лоша ръка, или в лош час.

Ако квачката умре на яйцата, казва се лафутна квачка. Перушината на такава квачка взимат и с тях лекуват лафутни жени, т.е. които в раждането си се разболяват.

Квачката мъти яйцата обикновено 20 дни. Те се начупват или наклъцват, а после малко се изчупват или излюпват пиленца. Ако някое яйце не е още излюпено, за да се познае, дали пилето в него е живо, слага се ситото на равно място и после в това сито се слага яйцето: ако пилето е живо, яйцето мърда, ако ли е умряло, яйцето не мърда.

Ако пилето е живо, слага се изпод квачката да го мъти по-нататък; но случи ли се всичките пилета да се измътени, а само едно или две не са, квачката не ще вече да лежи на яйцата, защото другите пилета излизат от гнездото. В такъв случай, тия закъсняли яйца мъти самата селянка: тя ги носи в пазвата си и от нейната топлина зреят и най-после пилето се излюпва.

г)Пиленца. Като се излюпят пиленцата, захранват се с жълтъка от печено яйце, а после с просо. Главната храна на пилетата е просо. Пилето, ако е женско, поотрастне, става ярчица, после ярка; а като пронесе, става вече кокошка.

„Къса кокошка — всекога ярчица“ е пословица, която осмива младоликите (които изглеждат млади) жени и кьосавите или голобрадите мъже.

Пилето, ако е мъжко, става петленце; петленцето, преди да пее, циририга, а после кукурига.

Пиленцата имате за свои врагове соколи и бръмбарите. Соколите ги грабят, а бръмбарите ги ядат. Селянката се грижи да ги пази и от двата врагове. Пиленцата разбират гласа на майка си и като им изкръка, те бягат и се крият под нея.

„Събира ги като квачка пиленца“ е приказка за някого, който събира около себе си млади момци за наука или ги привръзва при себе си. Пиленцата пиюкат или пищят.

д)Название на кокошката по пера и други външни белези.

По перушината си кокошката се казва: бяла, ако перушината й е бяла, черна, ако е черна, шарена, ако има смесени черни и бели пера, сребата, ако перушината й е сива и напръскана с тъмни перца.Черните кокошки, според народа, се взимат за магии; за това в селските къщи не въдят черни кокошки; излупи ли се някое черно пиле, се заколя на мартинците или, ако са много, продават се.

Петлите обикновено са червени, затова и в обредите се колят „червени петли“. Бели петли са рядко, а черни съвсем рядко.

Баба Елка (Чупрене) ми препоръча, когато купувам кокошки, черни никога да не купувам; купя ли, непременно да вдигна крилата и да видя, дали няма или цепнато, или драснато, макар и с игла; ако има, да не купувам тая черна кокошка, защото от нея е взимано кръв за магии, и лошо е в къщи да се яде такава кокошка.

Чучулята (качулата) кокошка е, която има отгоре на темето перца.

Забулята, ако има такива перца и над очите.

Зулуава кокошка е сбъркана кокошка, която ходи и се щура нагоре- надолу.

„Ходи като зулуава кокошка“ е приказка, която се казва на човек, който ходи като щуроглав.

Пипитничава кокошка, която има пипитница — болест изпод езика, от която умира. Пипитницата се лекува от бабичките.

Петелът пеe — кукурига, а кокошката тоточе или когато снесе яйце куткудяка. Когато обаче става противното, т.е. когато петелът куткудяка, а кокошката се мъчи да кукурига—това е лошо предсказание, и тоя петел или кокошка се колят.

„В тая къща кокошката пее“ е израз, която показва, че в тая къща, за която е реч, работите не отиват по своя естествен път.

Петелът, кокошката, петлето и ярката, като се вземат на место мъж, жена, момче и момиче, са предмет на гадателна игра. Така например играят се такива гатанки: „Имам си, имам: петел, кокошка, две ярки и едно петле“, а другите се мъчат да отгаднат за коя къща е тая гатанка. Тука е реч за семейство, в което има мъж, жена, две момичета и едно момче.

„Имам си имам: един стар петел, два петли, три кокошки, две ярчици, три ярки и две петленца“ — старец, двама мъже, три жени, две момиченца и две момченца.

е)Яйце. Всека кокошка си прави полог. Полог е място, където кокошката носи яйцата си. За да се не стърват яйцата, всяка селянка гледа да приготви такива полози пет или шест, според числото на кокошките. Пологът се пригатвя по тоя начин. Вземе се някое кошерище или счупен кош или пък в крошня, на дъното се слага сено или слама, в която ще има малко и от оная, която се е внесла в къщи на Игнажден; в това сено или слама се слага едно яйце, което се казва също така полог. Така нагласеният полог се закачва под кошовете или някъде по гривиците на пивницата и зимника. Прави се такъв също и по тоя начин полог и по гривиците, като се сложи сено или слама и едно старо яйце.

Кокошката, когато има да снесе яйце, почне да тоточе; от това вече знаят, че тя ще носи, заради това се следи, къде ще легне. Ако кокошката легне и снесе яйце не в полога, а си направи свой полог, селянката взима яйцето и с това кара кокошката да си промени полога, та да отиде в приготвения полог. Кокошката, като снесе яйцето, куткудяче, а с нея заедно куткудяче и петелът.

В полога вечерно време не се бърка; не бърка се така също и през целия ден четвъртък. Яйце вечерно време, после заход слънце, у мръклица, се не дава.

Ако яйцето е старо, казва се запрътък; таково яйце се слага за полог, а таково запрътък яйце се употребя и в баяне и магии. Баянето от ветър, от уроки, от почудище или от друго, без яйце не бива.

Срещу сурваки на звездите се оставя яйце, всеки за себе си, да стои през нощта. На сутринта по цънките, които се образували по белтъка, се предсказва, какво ще стане през годината. Изобщо яйцето играе много важна роля в народите вярвания.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис