Говедарство. Конярство. Свинарство
Говедата с конете се казват едра стока и представляват също имот на селянина. От говедата селянинът има само тая полза: с воловет оре, кравите дои за мляко, а някои от юнците продава. Говеждо месо селянинът рядко яде и днеска. Под името говеда, разбираме крава, вол и бик.
Кравата през целия си живот минава следните стадии:
Когато се отели, тя е женско теле; от деня на отелването и до година, то е все женско теле; като стане на година и настъпи във втора година, телето става женско диначе или юнакиня; като навърши втора година и стъпи в трета, даначето се казва наводница; в третата година е вече нателячка и после вече е крава и то на едно теле, на две, три, четире и пp. до девет телци. Повече не може да се отелва, за това я продават на браничари (джелепи).
Волът е също мъжко теле, мъжко даначе; или юнец или юнче; пocле става наводник и нателяк; в този стадии, или го продават, да стане впрегнат вол, или го остават за бик. Като бик говедото може да се държи само до петото или шестото теле, а после го продават на браничари. Волът, като остарее, става карамджалия, т.е. става щърб, зъбите му почерняват и не може да се храни; такъвъ вол вече продават на браничари.
Биволът и биволицата имат следните стадии:
Турме-мъжко и женско откакто се отели, докато стане година.
Турмак или турмакиня, като навърши година и докатото навърши втора година; наводник или наводница, като настъпи в третата година;нателяк или нателячка, като стъпи в четвъртата година. Понататъшната пора /възраст/ се определя по турметата, които отелва биволицата: биволица на едно турме, на две, на три и пр. Една биволица може да отели най- много 15 турмета.
Биволът и биволицата боледуват само от болестта огница; такъв болен бивол се казва огничав.
Селянинът биволско месо не само не яде, но го счита още и за нечисто. Биволът се храни и гледа за впрягане. Един бивол може да тегли за два вола или за четири коня.
Колкото тромаво и да ходи биволът, но когато се уплаши или разсърди, той бяга толкова силно, че едвам можете да го стигнете и с най-бързия кон; това е дало повод да се роди между народа поверие и приказка, че биволът може да надбързи и вятъра, само се бои да търчи, да не се продъни земята изпод него, защото той знаел, че тя била шупла.
Конярство.
Конят се храни и гледа за возене на леки работа и за носене на товар там, където местността не позволява да се ходи лесно с кола. С кон селянинът нито оре, нито вози снопе или сено; само вършидбата се вършее с кон.
Конят и кобилата минават следните стадии на живота си:
Конче (мъжко или женско) откато се ождреби, до шест месеца.
Ждребе (мъжко или женско), от половин година, до година.
Изимелак (мъжко или женско) е тогава, ако се е ожребило през пролетта, а настанило зимата и навършило година; изимелак се казва само през зимата.
Кондак (мъжки или женски), когато мине годината.
Омак или омакиня, когато мине втората година от ожребването.
В третата година става кон или кобилка.
Яловак е кон подвит, който се не язди и ходи в хергелета.
Ялова кобила е оная, която се не ждреби никога.
Свинарство.
Свинарството било много развито в планинските села, но после, когато турското правителство наложило особен данък на свинете — серчим и то по шест гроша на свиня, даже и на прасе, оттогава всеки селянин гледал да довърши своите свини.
Във време на войните, колкото бяха останали свини, изклаха ги руските и влашките войници. Едвам около войната почнаха да се развъждат пак свине.
Свинята в своя живот минава следните стадии: прасе, до половин година; назимелче — до година; свиня, като се опраси. Шопар е мъжкият. И неговата възраст се брои като на свинята: на едно прасе, на две прасци и пр. Штръгар е свиня, която не може да се угои. От свинете се добива сланина и месо, от сланината се вади мас, при топенето остават пръжки. Някои селяни одират кожата на свинята и правят от нея опинци. „Той носи свински опинци“, значи: беден е. От свинята вадят още четина, от която правят четки, с тая чешат повесмата.
от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов
Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис