Вода

Всяко село получава водата или от река, или от кладенец, или пък от извор и чешма. Има още един друг вид източници, които се казват: стубел или стубла, слатина и пишурка или пишура

Река, рекичка, поток, бара, вада, дол. Течащата вода по големината на своето корито носи различни имема.

Река е вода, която има широко корито и която никога не пресъхва. Реките изтичат направо из планините или из техните поли.

Рекичка е пак самостоятелна река, коритото й не е толкова широко; и тя изтича из някоя планинска пола или висок осамотен връх.

Бара е рекичка с тясно корито, която изтича из някой връх, но се влива в някоя река.

Поток е съвършено малка рекичка, в която тече вода от някой извор или чешма. Коритото на потоците може да бъде и голямо, но това не са брегове на река, а върхове, по средата на които е дол. Дол е долинка между два продълговати върха. Доловете обявновено са сухи, и в тях тече вода, само когато вали дъжд или когато се топи сняг.

Вада е изкопано корито, в което тече вода отбита от реката за някоя воденица.

Всичките тези води дават напой на селския добитък, а в случай на нужда служат и за пивка вода.

Матката много пъти криволичи:ако се е отбила една част от водата от матката и тече по друга пътека в същото корито и после пак се събира в матката-това образува утока.

Много пъти коритото на реката е така направено, че водата може да се отбие в друго корито. Това място където може да се отбие водата на реката в друго корито, се казва отбивец. На такива отбивци отбиват водата, когато искат да ловят много риба, която, като се отбие водата остава на сухо и лесно се лови.

За реката и водата народното поверие е създало цяла верига приказки и вярвания, свързани с обредите и обичаите на народа. Всяка река има своите вирове, в които живеят и се къпят лятно време самодиви. Народната медицина има реката и речната вода за главни помощници в своите лекувания. Обичаите и обредите на различни праздници, на венчавка и други обичаи се вършат на реката.

„Бистра водица мирна главица“ е пословица за водата.

„Връжи, коли — кръв не пуска“, „Ходи броди — път не става“ са гатанки за водата.

„Дълга Неда сенка нема“ или „Дълга Неда все сняг я вали, пак не може да я покрие“ са гатанки за реката.

Кладенец, бунар, геран, излек. Кладенецът се копае дълбоко в земята. Къде трябва да се копае кладенец, това знаят старите хора. Поверието утвърждава, че не всекиму и че не всякога се дава вода. Това зависело, едно от деня и часа, когато се е почнало копането, и друго от ръката, от човека. Зависело още от това, кой е пръв споходил копачите на кладенеца.

Всички признаци посочват, че на това място има вода, но копае се разтег, два, три, и вода няма; пясък, водна почва, и това показва че водата е близо, но се не дава. Тогава, или в лош час се е започнал кладенецът, или пък ръката на тоя, който е копналъ пръв, е била лоша. Има и друг случай: вода e излязла, но след няколко минути пак се е изгубила; това е станало, или поради лош полаз, или поради лоши очи. Да се отстрани лошият час, да се отстрани лошата ръка и да се обезсилят лошите очи и лошия полаз, прибягва се, или до помощта на народно баяние, или до молитви на свещеника, или се повиква някоя баба, та бае над мястото, където ще се копае кладенецът и го поръсва с водата на някакви билки; или пък се вика свещеник, който чете установената молитва. Случи ли се и след това да не излезне вода, вярват, че на човека, който иска да прави кладенеца, поради някои негови грехове, не иска да му се даде водата. Дълбочината на кладенеца не е еднаква: има кладенец в който водата е излезнала на два разтега, а има кладенци, които са дълбоки и три, има и четири до пет разтега. Когато се появи най-напред вода, обичай е, стопанинът да приготви на бърза ръка нещо да се похапне и да хвърли на копачите някакъв подарък. В това време се и отрежда оброкът на кладенеца, т.е. денят, когато ще се празнува за кладенеца, като се свети вода при него и коли курбан. Като се изкопае кладенецът и се намери вода, трябва да се иззида с камъни. Зидането се върши от зидари-чешмеджии, на които работата е да зидат кладенци, да правят чешми, шадравани, бани и тем подобни. Около зидането на кладенеца народното поверие е създало цяла върволица разкази, които се въртят около зазидани човеци, жени, моми и други домашни животни, и които са дали материал за суеверия. Вярва се, че зидът в кладенеца не може да се държи, ако се не зазида или човек, или животно. Зазиданият отпосле всяка нощ в потайна доба излизал и се явявал на хората. Зидът в кладенеца се казва околище. Като се иззида околището, направя се около дупката ковчег от дебели дървета. Тоя ковчег пази да не падне някой в кладенеца.

Зазидването, според поверието на народа, става по средния начин:

„Майсторът тайно нарича, напр:“кой дойде утре най-рано при нас, той ще е обречен да бъде темелът на тоя мост, или черква, или чешма“. На другия ден всички други майстори, калфи, чираци, които нищо не знаят, работят, само майстора е неспокоен, не работи и се мотае около работниците. Щом дойде някой, мъж или жена които, не са от тайфата му, майсторът премерва сянката му с очите си, които са свикнали на това и никога не грешат. Като си отиде лицето, майсторът му премерва сянката пак скришом, било с конец, било с пръчка или тръсталига и сам с ръцете си зазидва в зида.Зазидания почва да вехне, да съхне и най-после умира. Умрелия вече става таласъм.“

„Таласъмът поддържа съграденото да не падне или да се събори и се явява винаги в глуха доба. Такива таласъми се явяват в тоя образ, в тая форма, в каквато е бил човека при зазидването. Ако е жена, тя или пее или плаче; ако е мъж той свири на кавал или гайда. Щом се приближи човек в глуха доба при такива зграгия/зазидани/, таласъмът го вика по име, смее се след него или плаче и се изгубва. Ако пътникът, кога мине през мост, край чешма, или край черква в глуха доба си чуе името и си тръгне тихомълков без да проговори и да се обади, тай се спасява от таласъма; ако обаче се обади, такъв се разболява и умира.“

Водата от кладенеца вадят с помощта на:

Кофа, направена от дърво и стегната с желязни обръчи. Кофата е вързана за дълга верига или върлини, свързани чрез пъюве (баглами).

Верига или върлина. Веригата горе е вързана за едно дебело дърво, наречено кобилка.

Кобилка е дебело дърво, за което е вързана кофата, чрез веригата или върлините. Кобилката има два края: тънък и дебел. За тънкия край е вързана кобилката, а за дебелия са привързани няколко камъни, които натискат надолу и помагат да се вади от кладенеца пълната кофа с лекота.

Coxa. Кобилката е положена и се опира на разсохато дебело дърво, наречено соха.

Народните приказки за кладенеца му дават много тайнствено значение. Черни арапи, дяволи, вампири, таласъми и други зли духове живеят на дъното на кладенеца, и в потайна доба много е лошо да се ходи за вода. „Казва думи все дълбоки като кладенец“ е израз, която осмива лудите умни.

Чешма. В селата рядко имало чешми и то само в ония, които били господарлък, т.е. които били подчинени на някой турчин господар. Между другите неща, господарът считал за своя длъжност да направи в селото чешма. Чешмата е донесена с турския режим, за това и всичките й съставни части носят турски имена. Чешмата се прави от чешмеджии. Там, където водата извира, е нейното врело и се казва глава на чешмата. „Хваща се главата на чешмата“ се казва, когато се подзидва врелото и всичката вода се събере и упъти да тече в чешмата. От главата до чешмата водата се довежда посредством глинени тръби, наречени кюнкове. Има и дървени тръби и то само от елхи. Водата тече из шпори или чучури и се влива в корито, което повечето пъти е от камък. И чешмата, според народното поверие, не може да се иззида без зазидано, и за това всяка чешма има таласъм.

„ Невеста с две сиси; кой мине сисне си“ е гатанка за чешмата. Шарена чешма е възпита в нашите народни песни.

„Аз пия само от главата“ е израз, която казва човек, който черпи новини само от вярно място.

Извор. Изворът е естествено врело, откъдето извира пивка вода. Такива извори само се поразкопават, поочистват и се упътва водата да тече. Много пъти такива извори се казват и кладенец или кладенче. „На хайдушкото кладенче“ — значи на хайдушкото изворче.

Слатина е пак извор, само че водата не блика толко изобилно.

Стубли или стубел е извор, когато водата изтича от широк шупъл дънер от дъбово или буково дърво. Стубла е и тогава, когато изворът е обграден, или с колци, или с дъски, за да се не събара земята. Шуплият дънер на стублата отгоре е задънен, а отстрани има дупка, в която има дървена тръба и през тая дървена тръба тече водата. В някои стубли дънерът е широк и в него се гребе вода с чаша (кратуна).

Пишурка или пишура е вода, която тече през дълго дърво, издълбано и направено като длаб. Пишурките се срещата само в полето и по планините. Дърветата са обикновени, само че са издълбани и направени като дълги улеи. Народното поверие твърди, че всяка изворна вода, която има своето врело, има и свой стопанин:или самодива, или змей със змеица. През годината идва един ден, когато за тоя стопанин, водата тече по силно. Има и такива извори сухи кладенци, които само на деня на своя стопанин протичат и текат само тоя ден, а вечерта пресъхват и така стоят до другата година до същия ден.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис