Качамак. Просеник

Качамакът е вторият вид хляб, с който се храни селянинът в тоя край.

Качамакът се прави от кукурузно брашно и се приготвя по един начин, който се подразделя на следните работи:

Сипва се вода за качамак. В котле, което носи название качамачно котле и което побира около две до пет оки, се напълва с вода до половина, колкото за качамак — мярка, която знае всека селянка. После се закача на веригата над огъня и се кладе огънят да кипне водата. Когато тя заструй (почне да шуми), посипва се с брашно, и тогава закипва по-бързо; като закипи с ключ, сипва се брашно.

Насипва се качамакът. Като се окачи котлето на огъня, докато водата кипне, селянката отсява брашно; отсява го, или със сито, или с честина. Cеe се, или в нъщви, или на кръга; понеже венаге се отсява, колкото за качамак, т.е. малко, сее се на кръг. Когато водата е закипяла с ключ, брашно се насипва и това се казва: качамакът е насипан. Като се насипе качамакът, котлето се закачи пак на веригата над огъня за да кипи, та да се свари качамакът.

Качамакът се бърка. Като ври качамакът около половин час или повече, за да се свари, бърка се брашното, смесва се с водата и се прави една гъста материя, която да се реже с конец или нож. Това се казва качамакът се бърка. Това се извръшва с помощта на два уреда, които се казват качамилка и катарачка.

Качамилката е късо дърво, колкото един лакът, а дебело колото обикновена жегла. Това дърво е обелено, издялано и приспособено само да се бърва с него качамакът. Качамилката е част от селската покъщина. Каракачка, катарачка, робиня, coа, разсой и катарага. Котлето е свалено от огъня и е много горещо. За да се бърка качамакът, трябва котлето да се държи и крепи, за да не мърда, а това нещо не може да се стори с ръце, защото пари; не може да се направи и с крака, защото, ако си бос, пари, ако си обут, опинците или обущата ще изгорят. Ето защо селянинът изнамерил каракачката. Тя е дървен уред. Като се свали котлето от огъня, за да се бърка, слага се между разсохатите краища на катарачката. Преди да се бърка, опитва се, дали трябва да се сложи брашно, или да се отнеме. Опитването става така: с качамилката се натисне брашното, ако брашното потъне във водата и над брашното има вода няколко пръста – това показва, че водата е много; в такъв случай водата се не отсипва, а се присипва брашно; ако ли пък брашното не може да потъне, това показва че брашното е много, и тогава брашното се отсипва. Потъне ли брашното във водата обикновено, тогава то е доволно и нито се добавя, нито се отсипва. Като се опита това и се направи нуждното, почне да се бърка. Трябва да се бърка добре, за да се разбърка всичкото брашно и да стане на каша. От бъркането зависи да се избърка и изпече качамакът добре. Да се избърка, значи да няма валци (топчета от брашно), а да се изпече, значи да не е суров. За тая цел, когато се бърка качамакът, котлето винаги е, или на огъня, или изпод него има въглища. Суровият качамак се лепи и няма вкус. Като се избърка качамакът, свива се с качамилката и после се припича котлето на огъня, за да отпухне или да се открой качамакът от котлето; после се изтърсва на кръга или на паралията и се нареже на филии с конец. На дъното на котлето ако е останало качамак, и той се огрибва с лъжица. Някои, досано е още топло котлето, сипват зелева чорба, турят пипер и разбъркват топъл качамак в него — това се казва кръкиш. Кръкишът опитват с лъжици. Ако стои много качамакът, хваща плесен и, когато се разчупи на филии, протягат се тънки конци. Тоя качамак е развален и се казва усален; усалил се качамака. Такъв усален качамак се хвърля. Качамакът се усалва от топло време и още когато не е добре опечен. Когато качамакът е студен, ако искат да им е топъл, припичат филиите край огъня и го подгряват. Качамакът ядат вместо хляб с всякакви ястиета, но най-много се употребява с кисела чорба от месо, с кисело готвено зеле, с лютеница и с риба. Това е качамак или мамалига.

Просеник. Просеникът, който накога се правил от просо, откъдето носи и името си, сега се прави от кукурузно брашно. Просеникът се прави с топла и студена вода. Ако е с топла, водата се стопля в черен котел, в него се сипва отсято брашно. Последното се бърка с качамилка, за да стане каша. Ако се иска просеникът да е мек, кашата е рядка, ако ли пак се иска да бъде твърд, кашата е по-гъста. Като почне да се бърка, слага се сол и после се изтърсва в тепсия, където се измеси и отгоре залива се с редка каша от чисто брашно. Тоя просеник се казва парен просеник. Ако е със студена вода, пак в котел и все по същия начин се прави кашата рядка или гъста и се насипва в тепсия. Рядкият просеник се пече под връшняк с тепсия, а твърдия в чирепнята направо без тепсия. На просеника някъде казват кукурузняк.

Спрудник – той е четвъртият вид хляб.Той е между хляб от пшеница и хляб от кукуруз:прави се от чисто/пшенично/ брашно и колко кукурузно ще се сложи зависи от селянина.

Хлябът в живота на народа играе много важна роля. Той се почти обожава: на хляба се кълне селянинът като на най-свето нещо; на хляба се кръсти и една трохичка не смее да настъпи. Във всичките обреди хлябът е на първо място и е главното жертвоприношение, което нашият селянин принася на Бога.

„Голям залък изяж, голяма дума не казвай“ е пословица, която изобличава тия, що се заканват да сторят някому зло или които се хвалят със своето положение й състояние.

„Ще ми дигне хляба на по-горната полица“ е израз, която се употребява в разговора, за да се покаже безстрашие от заканванията или заплашванията на някого. Тоя израз произлязъл от приказката, как една зла свекърва, като мразила снаха си и искала да не й дава хляб, дигнала го на горната полица. Тя била стара и гърбава, та горната полица за нея била висока — планина, и мислила горката, че и за снаха й е такава висока и недостижима. С голяма мъка стъпила на стол, качила хляба и, като слезнала, рекла: „нека гладува!Невестата, висока и млада, преспокойно си чупила от хляба и яла, като мислила, че хлябът е скрит там не от нея, а тъй да се скъта от котки или псета. Вечерта свекървата, като огладняла, скришом се покатерила пак на стола да вземе хляба, но него го нямало.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис