Печене на хляб

Хляб се пече, или в пещ, или в чирепня. Ако хлябовете са много, тогава се пекат в пещ; ако пък е само един или са два-три, тогава се пекат в чирепня. Както пещта, така и чирепнята трябва да бъдат готови, т.е. да бъдат напалени. Понеже те се палят различно, ще опишем техното палене по отделно.

Как се пали пещта. В полянските села, пещта се прави в брега срещу и до огнището. Тая пещ е една малка пещерка. В планинските села тая пещ се прави на двора и се зида от кирпич.

Пещник е сграда,  която представлява пещта. Пещникът се състои от вейник, покров, който пази пещта от дъжд, и самата пещ.

Вейникът се състои от четири високи дървета, забити в земя и горе разсохати. Отгоре върху тях има препречени други дървета покрити със слама или керемиди. Службата на вейника е, да пази самата пещ от дъжд и сняг, а също така и масичката да бъде под сушина. Вейникът е висок, колко да се изправи човек. Пещта е иззидана от кирпичи и то в окно, корубеста и отгоре се измазва с кал. Пещта има врата и душник. Вратата е откъдето се пали и откъдето се хвърля и вади хляба. Душникът е дупка отгоре или малко отстрани и служи да излиза през него димът. Някъде пещникът е особена стая, където е пещта. Пещта се пали с дърва; но когато те са оскъдни, тогава се пали с торище. Когато пещта се напали с дърва, въглените се слагат на един край и после се омит (помит) смитат пепелта и жаравината.

Омит (или помит) е мокър парцал, завързан за един прът. С тоя омит помитат пода на пещта, за да станат кирпичите чисти. Като се омете пещта, душникът се затиска със затискол, хлябовете се нахвърлят с лопата, а вратата на пещта затварят с особен уред, направен пак от кал, както се правят кирпичите или чирепните. Особено име тоя уред няма, но му казват тикла. По някога тиклата около крайщата замазват с кал. Хлябовете в пещта създали гатанката: червени телци в пещера лежат.

Как се пали чирепня. Черепнята или подницата се прави от кал и се изпича на слънце. Чирепните се правят само веднъж в годината и то на 1 май на ден „св. Еремия“. Това се извършва с песни и се счита като обряд, известен под название газене чирепня. На самия ден на Еремия, сутринта рано се събират жени, моми и момци от една махала, донасят глина, размесват я с вода, газят с кал, за всяка къща по пет-шест пъти. Значението на това газене черепня е в това, че всеки, който е газил на тоя ден черепня, него през лятото няма да бъде ухапан от змия, а в която къща няма черепня, който е газил на тоя ден в тази къща няма да влизат змии в къщата. Тя е важна част от селската покъщнина.

Паленето на чирепнята става по тоя начин: огънят се накладе и, когато вече гори със силен пламък, спуснат веригата, и единият край се закача на куката, а другият се обляга на мечката или закладката и в това положение стои, докато се не напали, т.е. не cгреe. Кога е чирепнята напалена, селянката познава, защото отвътре лицето й е станало бяло. Тогава с ожега и машите чирепнята се сваля, с омит се изтрива, и хлябът се намества в нея. Поникога, вместо с веригата, чирепнята се подпира с пирустия (саджак) и това е създало гатанката: арапка се крачи, арапин я язди. За чирепнята народното поверие разказва подобно нещо: халата обира нивите, змеят я гони. Ако халата намери вън на двора чирепня или парче от нея, бие и гони с нея змея, който бяга от чирепнята. Затова не е добре да се държи чирепня на двора. Ако хлябът е обикновен, т.е. такъв, който се меси всеки ден, се посипва направо с жаравина. Жаравината се прави от въглени и нажежена пепел, като се чупят те на ситно и смесват с пепелта. Това се върши с ожега. Ако хлябът е обреден или пък има да се пече баница, тогава се употребява друг уред, който се казва връшняк.

Връшнякът или чирепник някога е бил пак от кал, а сега е от желязо. Когато е бил от кал, правили са го наедно с чирепнята. С връшняка сега похлупват хляба в чирепнята. Когато е бил връшнякът глинен, тогава палили са и него, а сега,понеже е от желязо, не го палят. Отгоре на връшняка селянката слага постоянно жаравина, за да е горещ. Понеже жаравата изстива, селянката от час на час прави нова и с нея посипва, или хляба, ако се пече без връшняк, или връшняка, ако се пече под връшняк. Когато селянката познае, че хляба е опечен, вади го. За да се опече добре, хляба се обръща най-малко веднъж. За хляба, докато се пече, има пословица: хлябът се пече, но пак се не знае, кой ще го яде.

Хлябът се вади от пещта или чирепнята.

Когато види селянката, че хляба е опечен, вади го. Ако се е пекъл в пещ, около него не се прави нищо, но ако се е пекъл в чирепня, той е поизгорял, както около краищата, така и по кората. Тия изгорели места се остъргват с остружката, после се увива в месал и се слага в нъщвите да изстине. Топъл хляб се не чупи, защото се стестява. Като изстине, пребира се в торба. Торбата е от вълнена материя, тъкана от селянките. Платът, от който се правят торби, се тъче по особен начин и се шари с дълги червени, жълти или други бразди. Оттам се казва шарена торба. „Гладен не допича, гол не добиля“ е пословица, която показва, че гладният човек, не допича хляба, та оттам учи, когато се има нужда, много-много да се не изтънчва и не издирва. Опеченият хляб се слага в торба и е готов за ядене. „Нигде няма опечен, па овесен“ е израз, която осмива готованците и мързеливците. „Колкото повече се хляба пече, толко по-добър гост го чака“ е пословица, която учи, че умно е да се чака, а не да се бърза. Тя често се казва за ония моми, които са позаостанали неоженени. Опеченият хляб има две кори: горна и долна и срединка, а околовръст краищата му се казвать крайшняк. Хлябът се слага винаги с горната коричка нагоре. Лошо е да се слага с долната коричка нагоре. Хлябът е тестяв или клисав, ако е неопечен; мек, ако е скорошен, а корав, ако е отдавнашен. Хлябът е плесенясал, ако е развален и хванал мухъл.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис