Блажни готови гозби.

1.Попаpa. Сух хляб, но квасник, наместо да се хвърли, надробва се на ситно, размесва се със сирене и се полива с кипнала вода; после се захлупва, или с паница, или с похлупка, докато хлябът попие водата и се размекне. Попарата се яде с лъжица. Попарата следователно изисква малък труд и малки разноски, заради това и приказката „това не е попара“ напомня, че не всичко е евтино и лесно като попара. Попарата се яде и зиме, и лете.

2.Сирене. Насоленото сирене е наложено в качета и е готово ястие на селенина през зимата. От сиренето се прави, както видехме, попара; още баница, мечка и други ястия.

3.Мечка. То е детско ястие. Когато хлябът е топъл и мек, на детето се прави мечка. Парче от топлия хляб се разтваря и се слага вътре сирене; после се мачка, да стане една тестена маса от хляб и сирене. Мечка се прави и от качамак. Щом качамакът се изтърси от котлето, с лъжица се отваря дупка, в която се слага сирене, и после пак се затваря. Сиренето вътре ще се стопи или ще размекне и се яде с качамака.

4.Баница. Също детско ястие и то от прясна турта. Като се отчупи комат от нея, над него размазват сирене, и това е детска баница, която не бива да се смесва с другата, истинската, баница. Когато се меси тесто, майката откъсва от него и го замесва със сирене. Това тесто, във вид на туртичка, като се опече в жаравината, е  детска баница. Такава детска баница, или само туртенце, се меси почти всякога, когато се меси тесто за хляб, защото детето винаги е при майка си до нъщвите.

5.Яйца. Яйцата са също готова гостба за селянина, защото от тях може на минутка да се приготви ястие.

„Зит зидосано, вар варосано, от нигде дупка, ни прозорка“ и „В една бъчва вино и ракия, и пак се не смесват“ — са гатанки за яйцето.

„Гледат го като шарено (писано) яйце“ е приказка за нежност, обич.

„ Удри яйца на масло“ е приказка, с която се изобличават готованците, които като ядат и пият чуждо, не мислят, колко издивяват.

6.Сланина. Тук ще споменем, че тая приготвена солена или сушена, служи като „готова гозба“, защото я ядат и сурова.

7.Сушено месо (пастърма). Днеска сушено месо се среща в твърде малко селски къщи и то в по-заможните; някога обаче, когато имало многолюдни задруги, всяка къща си приготвяла сушено месо. Всяка задруга си имала многобройно стадо овце; в това стадо имало всяка година овци щърби и станали щирици, отродили се, или пък ялови- истиричави, които остарели и не могат да се ягнят и да пасат трева. Такива щърби, ширици и истиричави овци селянинът продавал на търговци за клане, но е оставял и за дома си. Тия овци, като ги похрани дома с трици, хлебец и ситно меко сено, селянинът ги заколва и цели изсушава. Месото на закланата овца, като се измие, насоли се и като постои със солта известно време, докато се поеме от месото, измива се с чиста вода и после се суши на високо място, където може да духа вятър. Така изсушено месо селенинът яде през зимата, било сухо, било припечено малко край огъня, било готвено по различен начин Пригатвянето на сушеното месо изисква голямо умение и вещина.

8.Наденици, кървавици (суджуци). Правели се само зимно време, кога са клали свиня. В западния край се срещат в твърде малко къщи; но при това пак се запазило онова умение и вещина в приготвянето, което ги прави изрядни по вкус. Месото се скълцва много на дребно; в него ще има сланина, но някои слагат мас от бъбреци или от вътрешната сланина. Като се насоли със сол, червен пипер и ситна смес от чубрица, мирудия и сминдул, се оставя захлупено да постои малко. В това време свинските черва, и то тези които наричаме млечни и които се ядат, ще бъдат измити, малко насолени и надути. Когато дойде ред да се пълнят, напълнят се и се завързват от двата края, след което някои ги слагат в комина да се сушат, а някои предварително ги сварявате малко, и после сушат. Вещината е в солта, а се иска малка вещина и в сушенето.

9.Кисело мляко. Киселото мляко е винаги „готова гозба“, било през лятото, било през зимата. Във всяка къща някога имало по три-четири крави или биволици млечници, и къщата никога не е била без кисело мляко. Днеска, макар и не всяка къща, все пак в повечето къщи има една крава, защото кравата е женски имот, и като такъв лесно се не губи. Жената, или от баща си, или като невяста, получава в дар от свекъра си крава или биволица. Харизва баща й или свекър й женско теле (в бедните семейства) и това теле след няколко години става крава. В турско време кравата или биволицата не се продавала за нищо, дори и данък царски. Гледането на кравата или биволицата, доенето на  млякото, неговото по-нататъшно приготвяне—всичко това е женска работа; мъжът не се грижи за нищо. Млякото и маслото от кравата или биволицата са също женски имот. [Вж. Жива-Старина, IV., П., стр. 192.—197.]. Мълзенето/доенето/ на кравата или биволицата става така: преди да почне да я мълзе, измива вимето с вода. Като се измълзе млекото, пуска се телето да сиса, а млякото се отварва. Като се отвари, остава се да изстине и, ако иска селянката, отбира сметаната, а после млякото се бучка за масло. Сметаната се посоля и пази, или я ядат децата, или се правят от нея сладки ястия. Млякото се бучка /някъде се казва бие в особен дървен съд, наречен бучка/. Тоя съд правят нашите бъчвари или кацари от чамови или дъбови дъски. Бучката състои от две части: самата бучка (мателка, бутало, буталка) и бухало или бутало или джурило (джурилка). Бучката е дървен съд, в който се сипва млякото. Бухалото или цурилото е прът, на единия край на който има кръгла дъска, пробита на много места. През тия дупки минава млякото, за да се бучка. Като се избучка млякото и се отдели маслото, другото мляко се подквасва, т.е. се прави на кисело мляко. За да се подкваси млякото, трябва най-напред да се постопли и после му се слага подквас. Подквасът е пак кисело мляко, разбъркано в малко прясно. Подквас се сипва в топлото мляко, а съдът, в който е млякото, се слага край огнището, или на друго топло място. Като сташе (втаса), млякото се вече яде. Киселото мляко се топи с хляб, качамак и просеник, а се яде и с лъжица. Koгато млякото стои много, става много кисело — цвик; а ако пък е на топло, кипва, шукнува и вече е развалено; затова лятно време гледат да го изядат по-скоро. Кипналото мляко се казва прокиш.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис