Пети вареник. Готови гозби.

Селянинът нарича готови гозби ония, които или са приготвени от по-напред, или пък приготвянето им не изисква никакъв труд. Тия готови гозби са и постни, и блажни.

1. Постни готови гозби:

а)Кръкиш. Още докато се бърка качамакът, приготвена е кисела зелева чорба и, когато се изтърси, докато е още горещо котлето, сипва се в него тая чорба, остръгва се с лъжица залепения по котлето качамак и, ако е малко, надробва се още, и това се разбърква и после се сипва червен пипер. От зелевата чорба и от горещия качамак, останал по котлето, става една рядка смес, която се куса с лъжица. Това е селският кръкиш.

„Станало е на кръкиш“ е възречица, която показва, че работите са разбъркани.

б)Смес от сол, пипер и стрити миризливи зеленчуци. Тя се прави лесно, или направена се прибира в особена тиквичка или в заструзите. С тая смес селянинът се храни, когато е на път или когато е на полето. Тя му служи наместо ястие, което топи с хляб или качамак.

в)Празият лук, чесновият и червеният се считат от селянина също така за готова гостба. Като няма друго, той със своя хляб, или топи качамак, или просеник, яде празия, чесновия или червения лук, като топи сол или в no-гopе описаната смес.

г)Ардъква (рапон). Тя се cее в селските градини, есенно време се вади и се закопва в особен зимник да не замръзне, а през зимата го вадят и ядат. От рапона не се готви никаква варена гостба; него ядат суров и се счита за готова гостба. Ряпата се не яде без сол, за това има и гатанка: „лиже сол като вол; да е вол не е вол, има миша опашка“.

За лука, чесъна, празия лук и рапона има следните гатанки: „Имаше един дедо облечен с 15 кожуси; когато е студено, пак замръзваше“.

„Червено теле с 40 кожи облечено“ —лук, червен лук.

„Стар дедо с бела брада; с брада надоле, а с нозе нагоре“ — праз лук.

„Тридесет братя на един стол“ и:

„деветина братя в едно рало (чифтъ) гащи лежат“ — чеснов лук.

„Черни и бели прасци в земя закопани“ — рапон.

д)Сушена риба. Селяните, които живеят покрай Дунава или край блата и реки, като ловят риба, приготвят я за през зимата, за да имат, когато реките са замръзнали, та не може да се лови. Рибата се почиства, изкормя и разцепва през средата, но откъм гърба; после се насолва, нанизва на конци и се окачва под коша или изпод стелето да съхне. Като се изсуши, прибира се в зимника, и през зимата я ядат сурово-суха, или я припичат малко на огъня, или пък я готвят. Такава сушена риба обаче е ситнйца риба, т. е. малки риблета. Умение се изисква, когато се соли и суши; трябва да се знае, колко сол да се сложи, за да не бъде, нито пресолена, нито недосолена. Също и при сушенето трябва да се знае, колко дни да се държи и къде.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис