Гладната Кокошка.

„Гладна кокошка просо сънува“ – Народна Пословица

Кокошката веднъж, не знам по какви причини, била изпъдена от стопанина, та не можала да си зобне от зрънцата, които зобили лакомо другите кокошки; от това тя трябвало да влезне вечерта в курника гладна.

През нощта Кокошката била много по-честита отколкото през деня…..

На пред й лежат цял куп, хем не друга храна, а златно просо, и тя, както била гладна почнала да зобе. Зобала Кокошката, зобала и . . . насита няма. Тя не би искала да се отдали от това просо никога ; тя не би напуснала купа с просото за нищо на света. Толкова й било добре.

Петелът, който бил на пречката (дървета в курника, които са препречени и на които са качват кокошките да спят) тъкмо до кокошката, незнаел нищо от това, що ставало с нея; той изпляскал с крилата си и закукуригал със своя грълест (ясен и силен глас) глас.

Той сторил това, понеже беше почнало да се съмва.

Кокошката, както стояла в купа с просото и зобила, от тоя шум на петела се сепнала и … събудила. Отпред Кокошката нямала никакъв куп просо, а желудъка й говорил час по-скоро да излезе от курника, та дано в купището намери някое кално кукурузно зрънце.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.