Овошки (градина с овощни дървета)

Покрай другите си неща, селянинът не забравя и овошките. Той счита овощните дървета като другари на своята къща, на своето гумно. Двор без дървета, не е двор, не е гумно; и тия дървета са овощни. Най-обикновените дървета, които има неговото гумно са: орех, круша, слива, ябълка и череша, а после идват: прасква, зарзалия и други.

Ореха има два рода: ситни орехи и едри орехи. Ситните орехи са с яка чурупка и са коштиляви, т.е. мъчно им се вади ядката. Едрите орехи са с много мека чурупка и ядката им се вади много лесно и цяла.

Ябълки има също няколко рода: петровки, киселици и есенни. Петровката ябълка, възпята в нашите народни песни, зрее за Петровден, и нашата селянка за тоя ден носи в черква петровки ябълки, да чете попът; после ги разнася по комшиите и сетне вкусва сама. Есенната ябълка расте по планинските върхове и зрее по Петковден; тия ябълки са най-трайни. Киселиците растат диви по нашите планини и имат много кисел вкус, дори горчат, когато са съвсем зелени, а когато озреят, имат приятен, кисел вкус; тогава ги берат и сушат, да служат през зимата за подкиселяване на гостби. И тия ябълки зреят едвам по Кръстовден.

Крушата расте дива по нашите гори и планини, а крушите зреят едва по Кръстовден. Тия диви круши са много ситни и, докато са зелени, имат тръпчив кисел вкус. Ако ги ядете зелени, мъчно се гълтат и давят гърлото. С тия круши се хранят мечките по планините. От тях правят нашите планинци оцета. Има обаче по-облагородени родове: присад, бели круши и петровки круши.

Слива. Сливата расте дива по планините. Тоя див род ражда ситни, валчести като лешници сливи, които носят много различни названия. По цвета те са червени и жълти. Има друг по-питом градински род, от който има два вида: длъгнести черни сливи и окръглести жълтеникавосиви сливи.От сливите правят сливовица—ракия. Такава сливовица ще срещнете в всякое планинско село, защото дивите сливи се берат от всекиго, който иска, без никаква забрана.

Черешата расте дива по нашите планини и усои. Дивите череши са ниски дървета и раждат много ситни череши, които и озрели нагарчата малко, имат сладко горчив вкус. Питомните градински череши се делят на три рода: вишна — възпята в нашите народни песни, череша и бяла череша.

Прасковата е само питомно градинско овощно дърво; също таково дърво е и зарзалията.

Лешникът е сиво планинско дърво и съставя цели гори, наречени лещаци.

Из гората и из планината често ще срещнете присади, т. е. ашладисани круши; а това показва, че облагородяването на дърветата чрез присаждане не е работа неизвестна; и наистина, във всякое село ще се срещната по няколко такива вещаци, които знаят да присаждат различни дървета.

Кестенът расте също див в някои от нашите планини, откъдето го разсаждат и в градините.

Мушмулата се сади само в градините.

Скорушата/дива ябълка/ расте дива по нашите планини и се разсажда в градините.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис