Работа около градината.

Градина (за зелен и за варива). Всеки селянин между другите полски и оратни работи, на втора ръка ще се грижи и за своята градина. Нивата му дава хляб, ливадата дава сено за добитъка, бранището дава дърва за огрев, а градината му дава зелен и варива, от които той готви своите гозби и мокри своя залъг; без тоя зелен и без тия варива, той би ял залъка си сух.

Мястото за градина се избира на вода, за да може да се полива зеленчукът. Най-добрата градина е оная, която е най-много на вода и може лесно да се полива. Затова градините се правят покрай река, вада, поток или бара. Като се избере мястото за градини, разпределя се между селените по числото на работните ръце и се хвърля жребии. Веднъж спечелено по тоя начин място за градина, става имот на задругата, което върви от баща на син, на внук и така нататък.

Градината се окопава с окоп, прекопава се, тори се и се правят лехи, вадички и тирове.

Зеленчукът, който се cеe в тия градини, е: пипер червен, бял лук, лук червен, домат, син патлиджан, зеле, алабаш, цвекло, мирудия, копрец, ардоква или рапон, праз лук, краставици.

а)Пиперът се cеe от cеме. Като изникне и порасте, стане разсад, разсадва се в нарочно направени вади. Тоя пипер, като порасте около 50 см. висок, цъфти и връзва чушки, пиперки. Пиперът цъфти цяло лято и има четири-пет цвята. Първият цвят цъфти най-долу и връзва първия вес, първия завързок или връз чушки и тоя вес са най-добрите и лютиви чушки; от тоя вес остават чушки за семе. Последният цвят цъфти най-горе и връзва последния вес чушки, който се казва връар. Тоя връхар не люти никак, дори и горчи.

б)Червен лук има два вида: арпаджик и семеняк. Арпаджикьт се получава от cеме; това семе се cеe в дълбоки лехи. На есента се вадят от него ситни главички лук, наречени арпаджик. Тоя арпаджик, като се насади в лехи, прави големи лукови, възчервени и плоски глави. Тоя лук се яде. Арпаджикът се получава от семе дори на втората година.

Семенякът лук се получава пак от семе, но на същата година. Семето се насява в дълбоки лехи и се полива, докато изникне; като попорасте и стане за ризсад, разсажда се в други издигнати лехи; в тия лехи всеки разсаден стрък прави по-големи, повече длъгнести и възбели глави лук. Тия глави не са толкова люти, но и не траят много.

Някои глави от арпаджика пущат копе, което напъпва, цъвти и прави семе. Ако градинарят не иска семе, скъсва копето и получава голяма глава лук.

в)Бял лук/чесън/ Бял лук има също два вида: пролетняк и есеняк. Тия два вида лук нямат никаква друга разлика, само че пролетнякът е по-ситен и се сади само пролет, а есенякът е по-едър и се сади есен. Пролетнякът ако се сади есен, измръзва и не може да никне.

Една глава бял лук има в себе си 4—5—6—7—10—12 по-малки главички, наречени чешньови /скалидки/. Когато се сади, садят се тия чешньови и всеки чешан прави после една глава лук. Белият лук се сади от чешньови.

г)Домата и син патлиджан се сади от семе и разсад.

д)Зеле. Зелето се сади от семе. Последното се насажда в дълбока леха и после се разсажда разсад. Семето се получава от зелка, но на втората година.Като се разсади разсадът, полива се с вадички. Всяко стръкче от разсада прави една зелка. Тя е толкова по-добра и по-трайна, колкото повече листото й е стегнато.

Зеле има два вида: бяло и червено. Белите зелки са по-едри и по-вкусни, а червените са по-ситни и не дотам вкусни. Освен това има ранно зеле и есенно зеле. Ранното зеле става готово до Петровден, а есенното зеле става готово към Петковден. Това есенно зеле се прави за през зимата. Зелето се сече от кочаните, чисти се, слага се в каци и се залива с вода и сол. Като втаса, става кисело зеле, армея, пресол; а водата, в която е зелето, става зелева чорба, армеева чорба. Зелките в кацата се казват прокулки: една прокулка=зелка, половин прокулка =половин зелка. Приготвя зелето българката селянка по начин, който тя знае от майка си, баба си. Зелето през зимата е главното вариво и ястие на селянина.

е)Алабаш и цвекло се садят от семе и разсад. Те се много рядко употребят за храна.

ж)Ардъква/черна, бяла ряпа/ или рапон. Рапонът се cеe от семе, а разсад се не разсаожда. Като се посее семето и поникне, градинарят тъпчи отгоре изникналото листо, за да се образуват големи глави. Тия глави се изкопват от земята есенно време около Кръстовден.

Ардъкви има два вида: бели ардъкви и черни ардъкви. Белите не са до толкова лютиви, а черните са повече лютиви.

През зимата ардъквите служат на селянина за храна; ядат се със сол и хляб.

Праз лук. Празият лук или зелен лук се сее от семе, а после се разсажда от разсад. Семето се получава от празия лук на втората година.Празият лук се скубе есенно време къде Петковден, после се закопава в зимника и през зимата служи за храна. Селянинът го яде суров със сол, а го готви като червения лук. В планинските села празият лук замества червения.

з)Краставици. Краставиците се садят на гнезда. Като изникнат, те пускат вреж, дълго влачливо стъбло. Като цъфнат краставиците, ако не връзват краставички, селянката знае да скопева цвета и врежа, та всеки цвят да върже и краставичка. Първият завръзок се остава за семе.Селянинът яде краставиците на таратор, със сол сурови, а за зимно време ги прави кисели.

и)Мирудия селянинът сее в градината за зачинка. Също сее и чубрицата и джоджена. Мирудията и джодженът, като се посеят веднъж, растат от корените, от които се и пресаждат после. Чубрицата се сее и разсажда. Копрецът и лободата, тлъчницата, пазията, съвлъкът, щирът се сеят сами. Копривата, щавлекът се садят от селянина, а киселякът, бабините чревца, кръсташката и сминдулът растат по ливадите.

В тия градини садят и боба. Бобът се сади на гнезда. През лятото ядат зелените му чушки под название зелен, а зиме — самия боб. Есенно време ядат зърната още неузрели добре, тъкмо богато е упръгнал, под название руев боб. Има два рода боб: пешъка и на раки. Освен това има боб, на който зрънцата са длъгнести, а има друг, на който зърната са ситни и валчести; има още и трети род — планински, едър и на раки, който няма лика и който сушат през зимата.

Лещата и граха сеят в градините, но и в нивите. Като овреят, скубат ги и после ги бухат с бухалка. Лещата и грахът се ядат само озрели. За да могат зърната да се запазят от гъгрица — вредни насекоми, солят ги със сол.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис