Трети вареник. Зимни блажни гозби – 3 част

Ястия от дивеч. В българската къща и в нейния вареник,  много рядко се е внася дивеч. Горите са пълни със зайци, сърни, елени, диви кози и диви свине, а така също изобилстват и различни птици: диви петли, диви кокошки, диви гълъби, гърлици и други, полетата са пълни с яребици, пътпъдъци и различни други видове птици, които се ядат, но селенинът се храни с растения, с чушки и, ако да се облажи, коли домашни птици, а дивите остава обикновено на мира. Това прави, не защото му е било забранено от някого, а защото работата не му позволява. Оттука той и днеска гледа на лова като на работа на мънивци и слободни. Само яребиците, които зимно време падат на ята в неговото гумно, селянинът лови с мрежи, с примки или с кош, направени нарочно за тая цел, но и това вършат не възрастните, а момчетата.Че ловът е бил напротив любимо занятие на нашите боляри, вижда се от много наши песни. В тях ние виждаме, че нашите боляри, ловили лов с соколи, палаши, хрътки и загари, а още и с видри. Соколите са за птици, загарите и хрътките за дивеч, а видрите за риба. Че видрата е опитомявана от нашите боляри, вижда се от песента:

Девока се богу помолила:

„Дай ми, Боже, крила лебедови,

Крила лебедови, очи соколови;

Да подфръкнем горе на високо,

Да префръкнем тихи бели Дупав,

Да си паднемъ посред силна воска,

Да изберимъ юнак над юнака:

Дек му стои сокол на колено,

Дек му шета видра по постелка“.

Селянинът мрази лова, обаче овчарите, пъдарите, говедарите, на които занятието е да ходят по полетата и по горите, не избягват лова, защото не им пречи на занятието.

От всичките диви животни най-често се лови и бие заек, по-рядко сърна и дива свиня, а много рядко дива коза. От дивите птици бият най- много диви гълъби и диви пловки, а гърлици и пътпъдъци по-рядко, защото трябва да се щурат из полето, а в това време то е пълно със свет; яребиците ловят зимно време, а врабците ловят с клюса. От дивите животни селянката не готви нищо. Такива ястия са специалност на самия ловец. От различните животни той прави различни госби, но понеже тия гозби селянката не знае да прави, може да се мисли, че те не са принадлежност на българския вареник.

Най-употребяваната гозба от заек, която се прави по някога и от нашата селянка, е:

а) Каша от заек. Заекът играе в нашето поверие малка роля. Мисли се, ако пътникът пътува и на пътя му мине заек, това е лош знак; това означава, че или на пътника лично, или на домашните му, ще се случи нещо лошо, някакво премеждие. Ако пътникът успее да убие такъв заек, лошото се разваля. Лисица напротив, ако мине път, това е белег на добро, затова е и създадена възречицата: „минала му лисица път“, което значи, отървал се от зло. Заекът, като се одере, изчисти и измие, нарязва се на късове, но главата се хвърля. Тия късове се изкисват в оцет и после се измиват и готвят. С масло и с водата на заека се прави каша, в която се слагат и късовете от заека. В кашата слагат кълките, а от другите с червен лук правят топан.

Гълъбите, пътпъдъците, яребиците, както и другия дивеч пекат на ръжен и правят печено.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис